Черния мустанг

— Хули ме колкото искаш, нали съм ваш пленник и не мога да се защитя. Но едно ще ти кажа: както ми говорят, така и аз ще отвръщам. Съобразявай се с това!

— Well! Ще се съобразявам. А сега и аз да ти кажа нещо: когато някой мерзавец като теб дръзне да ми говори с такъв тон, аз заповядвам да му смъкнат дрехите и тъй яко да му обработят гърба с ласото, че с голяма лекота да може да направи разликата между себе си и мен. Ти също се съобразявай с това! Сега ми кажи истинското си име! Не съм свикнал по два пъти да задавам въпросите си.

Въпреки всеизвестната си хуманност Олд Шетърхенд щеше да изпълни заканата си. Изглежда метисът го разбра, защото смирено отговори:

— Ти вече знаеш истинското ми име, казвам се Ято Инда и майка ми беше от племето на пинал-апачите.

— Това е лъжа. Ти си Ик Сенанда, внукът на Черния мустанг.

— Докажи го де!

— Твоето искане е всъщност чисто нахалство, с което няма да подобриш положението си.

— Онова, което наричаш нахалство, не е нищо друго освен мое законно право. Защо се отнасяш с мен като към враг? Според законите на саваната трябва да ми посочиш причините за това. Или Олд Шетърхенд, когото наричаш най-справедливия мъж сред всички бледолики, е станал разбойник и убиец?

Щом доблестният Кас чу тези думи, той гневно извика:

— Да цапардосам ли този обесник веднъж по муцуната? Никога не съм виждал подобно безочие. Та туй е още по-лошо, отколкото бе навремето при наследниците на Тимпе!

Олд Шетърхенд му направи знак да мълчи и с най-спокоен тон заяви на пленника:

— Вярно, че всеки обвиняем има своите права, а аз съм последният човек, който ще ги накърни. Ето защо няма да обърна внимание на нахалството ти и най-делово ще те попитам: като охрана на Фъруд Камп ти имаше ли почтени намерения към неговите жители?

— Да.

— Тогава защо тайно се свърза с команчите?

— Докажи, че съм го направил!

— Pshaw! A защо избяга, когато видя, че правилно разчетохме следите на Черния мустанг?

— Не съм избягал.

— Ами какво направи?

— Метнах се на коня не от страх пред вас, а защото имах най-добри намерения.

— Наистина съм любопитен да чуя какви са били добрите ти намерения.

— А защо твоята прословута проницателност не ти го подскаже? И аз забелязах чуждата диря също като вас. Чух подозренията ви. Но вие бяхте само гости в лагера и нямахте никакви задължения, а аз трябваше да закрилям жителите му. Затова се намирах там и ето защо мигновено реших да проверя дали тези подозрения са оправдани и препуснах, за да шпионирам неприятелите.

— Аха, измисли го не съвсем лошо. Това оправдание би могло да мине, ако не се налагаше въпросът защо се върна толкова бързо, за да разузнаеш какво ще предприемем в лагера.

— Не съм се връщал. Някой лъжец те е изпратил за зелен хайвер.

— Самият ти си лъжецът.

— Аз ли? Защо?

— Защото самият ти спомена за завръщането си.

— Кога? Къде?