Фантастична светлина
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Захариева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фантастична светлина». Краткое содержание книги:
Но за нещастие това е Ринсуинд. Най-нескопосаният и страхлив магьосник за последен път е бил забелязан в момента на падането си от ръба на Диска…
— Да видим дали не можем да хванем конете?
— Е — каза Херена. — Не знам кой си и защо си тук и нали разбираш, нямам нищо лично против тебе.
Тя вдигна сабята си с две ръце.
Внезапно нещо се стрелна в мъглата и се чу тъп удар на парче дърво върху глава. За момент Херена изглежда се шашна, после се килна напред.
Бетан пусна клона, с който си беше послужила и погледна към Коен. Сетне го сграбчи за раменете, заби коляното си в кръста му, изви го професионално и го пусна.
Блаженство се изписа на лицето му. Наведе се пробно.
— Оправи се! — извика. — Гърбът ми! Оправи се!
Двуцветко се обърна към Ринсуинд.
— Баща ми навремето препоръчваше висене от горната част на врата — рече приказливо.
Уиймз много предпазливо се промъкваше между обраслите с храсталаци, удавени в мъгла дървета. Млечнобледият влажен въздух заглушаваше всичкишумове, но той беше сигурен, че през последните десетина минути нямаше какво да се чуе. Много бавно се обърна кръгом, след което си разреши лукса да въздъхне дълго и прочувствено. Отстъпи назад в прикритието на храстите.
Нещо го побутна по свивката на колената отзад, много лекичко. Нещо ъгловато.
Той погледна надолу. Като че ли там имаше повече крака, отколкото би трябвало да има.
Чу се рязък трясък.
Огънят беше малка светла точица в тъмния пейзаж. Луната още не бе изгряла, но сиянието на звездата вече се прокрадваше на хоризонта.
— Сега е кръгла — каза Бетан. — Прилича на миниатюрно слънце. Сигурна съм също, че става все по-гореща.
— Не говори така — каза Ринсуинд. — И без това си имам достатъчно тревоги.
— Не ражбирам шамо — подхвана Коен, на когото масажираха гърба, — как ви жаловиха беж ние да шуем. Нямаше да жнаем ижобщо ако Багажът ти не беше ше ражшкашал нагоре-надолу.
— И не беше почнал да хленчи — добави Бетан. Всички я погледнаха.
— Е, изглеждаше така, сякаш хленчи — поясни тя. — Мисля, че е много сладък, наистина.
Четири чифта очи се обърнаха към Багажа, който клечеше от другата страна на огъня. Той стана и много демонстративно се премести назад в сенките.
— Лешно ше храни — изкоментира Коен.
— Трудно се губи — додаде Ринсуинд.
— Лоялен е — прибави Двуцветко.
— Шъбира много — обади се пак Коен.
— Но не бих казал, че е сладък — възрази Ринсуинд.
— Шигурно не ти е жа продан? — попита Коен.
Двуцветко поклати отрицателно глава.
— Мисля, че той не би разбрал това — каза.
— Шигурно ши прав — съгласи се Коен. Той седна и прехапа устните си. — Търша подарък жа Бетан, нали ражбирате. Ние ще ше женим.
— Решихме, че би трябвало първо на вас да кажем — каза Бетан и се изчерви.
Ринсуинд не успя да улови погледа на Двуцветко.
— Ами това е много… ъ-ъ…
— Веднага щом намерим град, където има свещеник — каза Бетан, — искам да го направим както си му е редът.
— Това е много важно — сериозно рече Двуцветко. — Ако хората имаха повече морал, нямаше да се блъскаме с разни звезди.
Замислиха се над това за момент. После Двуцветко каза бодро:
— Това трябва да се отпразнува. Имам малко бисквити и вода, ако имате още от оная пастърма.
— О, много добре — пророни Ринсуинд едва чуто. Повика Коен настрана. Както си беше подстригал брадата, старецът с лекота би могъл да мине за седемдесетгодишен в тъмна нощ.
— Това, ъ-ъ… сериозно ли е? — попита. — Наистина ли ще се ожениш за нея?
— Шигурно. Нещо против?
— Е, разбира се, че не, но — искам да кажа, тя е на седемнайсет, а ти си, как да се изразя, ти си от по-старото поколение.
— Ишкаш да кажеш ше е време да прештана да ше шкитам ли?
Ринсуинд трудно намираше необходимите думи:
— Ти си със седемдесет години по-стар от нея, Коен. Сигурен ли си, че…
— Бил шъм женен и преди, нали така? Паметта ми е дошта добра — укори го Коен.
— Не, това, което имам предвид е, ами, искам да кажа физически, въпросът е, какво ще кажеш значи за разликата във възрастта и така нататък, това е въпрос на здравословно състояние, нали така, и…
— Аха — бавно отрони Коен. — Ражбирам какво имаш предвид. Напрежението. Не бях погледнал на нещата от тази страна.
— Да — поизправи се Ринсуинд. — Не си. Е, това е съвсем обяснимо.
— Даваш ми храна жа ражмишъл, без шъмнение — каза Коен.
— Надявам се, че не съм развалил нещо.
— Не, не — вяло каза Коен. — Не ше ижвинявай. Поштъпи правилно, като ми каза.
Той се обърна и погледна Бетан, която му махна, после отправи взор нагоре към звездата, която се блещеше сред мъглата.
Накрая каза:
— Опашни времена ша това днешните, а?