Фантастична светлина
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Захариева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фантастична светлина». Краткое содержание книги:
Но за нещастие това е Ринсуинд. Най-нескопосаният и страхлив магьосник за последен път е бил забелязан в момента на падането си от ръба на Диска…
Намериха безцелно заплелите се из шубраците коне, закусиха с лошо изсушена конска пастърма и тръгнаха в посока, която Ринсуинд реши, че е вярната. След няколко минути Багажът се подаде от храстите и ги последва.
Слънцето се издигна по-високо в небето, но все още не успяваше да заличи светлината на звездата.
— За една нощ е пораснала — отбеляза Двуцветко. — Защо някой не направи нещо?
— Като например?
Двуцветко се замисли.
— Не може ли някой да каже на Великия АТуин да я заобиколи? — попита. — Някак да мине покрай нея?
— Неща от този род са пробвани вече — отвърна Ринсуинд. — Магьосници са се опитвали да се настроят на вълните на мозъка на Великия АТуин.
— И не успели, така ли?
— О, успели — каза Ринсуинд. — Само че… Само че се оказало, че има непредвидени рискове в това да се разчита на мозък, голям като тоя на Световната Костенурка — обясни той.
Магьосниците първо тренирали върху обикновени и гигантски морски костенурки, за да хванат цаката на начина на мислене на този вид животни, но макар да знаели, че мозъкът на Великия АТуин ще е голям, не били осъзнали, че ще е бавен.
— Група магьосници го разчитат на смени от тридесет години — каза Ринсуинд. — Единственото, което са открили е, че Великият АТуин очаква нещо с нетърпение и радост.
— Какво?
— Кой знае?
Известно време яздиха мълчаливо през насечена местност с огромни варовикови скали от двете страни на пътеката. Накрая Двуцветко каза:
— Виж какво, би трябвало да се върнем.
— Слушай, ще стигнем при река Смарл утре — заразубеждава го Ринсуинд. — Нищо лошо няма да им се случи тук, не виждам защо…
Говореше сам на себе си. Двуцветко бе обърнал коня си и се носеше обратно, демонстрирайки ездаческите умения на чувал с картофи.
Ринсуинд сведе поглед. Багажът го гледаше глуповато.
— Какво гледаш? — попита магьосникът. — Да се връща, ако иска, какво ми пука?
Багажът не каза нищо.
— Виж какво, не съм му настойник — опъваше се Ринсуинд. — Нека да сме абсолютно наясно по този въпрос.
Багажът нищо не каза, но този път по-силно.
— Какво чакаш — тръгвай след него. Аз нямам нищо общо с теб.
Багажът отдръпна мъничките си крачета и се настани на пътечката.
— Е, аз тръгвам — съобщи Ринсуинд. — Не се шегувам — добави.
Той обърна главата на коня обратно към новия хоризонт и хвърли бегъл поглед надолу. Багажът още си седеше там.
— Няма смисъл да се позоваваш на доброто у мен. Стой си тук ако искаш и цял ден, не ме интересува. Аз просто тръгвам, разбра ли?
И той изгледа Багажа свирепо. Багажът също го погледна.
— Знаех си, че ще се върнеш — каза Двуцветко.
— Не ми се говори за това — пресече го Ринсуинд.
— Да говорим за нещо друго тогава.
— Ами да, любима тема може да ми бъде как да свалим тези въжета — каза Ринсуинд и дръпна силно впилите се в китките му върви.
— Интересно защо си толкова важен — рече Херена.
Тя седеше на седми камък срещу тях със сабя в скута си. Повечето от бандитите се бяха разположили между скалите високо над тях и наблюдаваха пътя. Ринсуинд и Двуцветко се бяха оказали покъртително лесни за залавяне.
— Уиймз ми каза какво е сторил твоят сандък с Ганшъ — додаде тя. — Не мога да кажа, че е голяма загуба, но надявам се да е разбрал, че ако се приближи и на една миля до нас, лично аз ще ви прережа гърлата и на двамата, ясно ли е?
Ринсуинд закима енергично.
— Много добре — каза Херена. — Искат ви живи или мъртви, на мен всъщност ми е все едно как, но някои от момчетата може би ще искат да си поговорят с вас за онези троли. Ако слънцето не беше изгряло точно тогава…
Тя остави изречението да виси във въздуха и се отдалечи.
— Ето ти тебе една каша — рече Ринсуинд и отново дръпна въжетата, с които беше завързан.
Зад него имаше голям камък и ако успееше да вдигне китките си — да, помисли си, щеше да ги разрани, а в същото време нямаше да е достатъчно остър, за да има някакъв ефект върху въжетата.
— Но защо точно ние — зачуди се Двуцветко, — заради онази звезда е, нали?
— Нищо не знам за звездата — каза Ринсуинд. — Дори и лекциите по астрология в Университета никога не съм посещавал!
— Предполагам, че накрая всичко ще се уреди. — рече Двуцветко.
Ринсуинд го погледна. Подобни твърдения винаги го вбесяваха.
— Наистина ли смяташ така? — попита. — Без майтап, съвсем наистина ли?
— Ами като си помислиш, нещата винаги се подреждат задоволително.
— Ако смяташ пълното разстройство на живота ми през последната година за задоволително, може да си прав. Престанал съм да броя случаите, когато без малко да ме убият…