Ветровете на времето
- Автор: Оливер Чэд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лидия Цекова-Маринова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Ветровете на времето». Краткое содержание книги:
Ето там беше оставил колата си. Сега от нея нямаше и следа. Тя несъмнено е била намерена след ден-два. Той предположи, че Джоу я беше получила, спомни си, че тя имаше ключ в портмонето си. Колко пъти беше забравял собствения си ключ в колата и беше телефонирал на Джоу да дойде и да му отвори вратата с нейния.
„Да телефонира на Джоу. Само ако…“
Намираха се на около две мили от Лейк Сити. Изглеждаше невероятно да срещнат някого, но нищо чудно. Стотици хора живееха там през цялата година, сега имаше и ловци.
— По-добре е да почакаме да се стъмни — каза Арвън.
Той намери една скала и седна зад нея на завет. Уес и Нлесин се присъединиха към него.
— Очаквам да замръзна до смърт — обади се Нлесин и въздъхна. — От всичко това може да излезе превъзходен роман, но кой ли изобщо би му повярвал? А нашият Уес е твърде типичен буржоа, за да излезе от него истински злодей.
Уес потрепери и сви премръзналите си пръсти в обувките за тенис. Нямаше да му бъде никак приятно да замръзне. Не беше сигурен дали изобщо го е грижа за забележката на Нлесин.
— Ти извърташ нещата, приятелю — каза той. — Ако не в друго, можете да бъдете обвинени в похищение, а за това се полага смъртно наказание.
Нлесин вдигна учудено вежди — заинтригуван, но съвсем не разтревожен.
— Още ли имате смъртно наказание? Не бих го очаквал на това ниво.
— Имаме — увери го Уес.
Арвън сви рамене.
— Нямаме какво да губим. Странен човек си, Уес — да повдигаш такъв въпрос в момент като този. Може би сме си взели луд човек за осведомител.
И той се усмихна, за да смекчи язвителността в думите си.
Уес се опита да не мисли; така беше по-лесно. Най-важното, разбира се, бяха дрехите. Странните одежди на Нлесин и Арвън трудно биха останали незабелязани, особено в Лейк Сити. Ако ги видеха, щяха да заговорят за тях. И тогава, независимо от техните намерения, хората от Лортас можеха да бъдат притиснати в някой ъгъл, където щеше да им се наложи да се бият.
В който случай перспективата за Уес нямаше да бъде блестяща.
Не, той не желаеше никакви неприятности, докато бе все още в техни ръце.
Но за да вземе дрехи, трябваше да има пари. Естествено, биха могли да откраднат, вероятно успешно, а после какво? Щяха да започнат да ги търсят, не съществуваше никаква вероятност да се размине без шум.
— Странна ситуация — каза Нлесин, докато правеше снежна топка. — Стоим туй и не мислим никому злото. И все пак не бихме могли да отидем при някого за помощ. Тази цивилизация просто не е узряла за нашия разказ. Ако ги питате тях, хора от Космоса не може да има. А дори и някой да ни повярва, какво би могъл да направи той? Всички ще се забъркаме в местната политика и през остатъка от живота си ще се опитаме да убедим експертите, че не знаем как да направим смъртоносен лъч или флотилия от космически кораби. Тези неща са се случвали по-рано, Уес.
— Бихте могли да им разкажете своята история и да им покажете къде се намира Лортас на звездната карта — обади се Уес. — Тогава някой ден може би те ще отидат там.
Арвън се изсмя.
— Искаш да кажеш, че не сме напълно незаинтересовани алтруисти, за каквито се представяме? Искаш да кажеш, че се безпокоим не само за човечеството, а и за нас самите?
— Но ние, по дяволите, имаме това право — възкликна Нлесин. — Аз самият искам да си отида у дома. Нямам никакво желание да бъда статуя; извозвал съм твърде много от тях от твърде много мъртви светове.
— И все пак, щом не можете да се върнете…
— Ще направим каквото можем — каза Арвън. — Още нямаме намерение да се предаваме.
Слънцето се спусна ниско и сенките върху снега се издължиха. За щастие ветрецът утихна, но беше студено — доста под нулата.
Когато на небето се показаха първите студени звезди, те се изправиха на крака. Бяха схванати и премръзнали. Потропаха на място с крака, докато кръвта отново се раздвижи в жилите им.
Тогава потеглиха към Лейк Сити.
Когато стигнаха шосето, тръгнаха встрани от пътя, а когато видеха фаровете на приближаващ се автомобил, се хвърляха зад някоя скала. Река Гънисън оставаше от дясната им страна и проблясваше ледено на звездната светлина.
В началото Лейк Сити представляваше само грозд от топли, жълти светлинки — остров топлина в нощта.
После от тъмното израснаха постройки, дървени къщи, масивните стени на лятна конюшня за ездитни коне. Гласове, забързан тропот на крака по тротоара. Тиха музика: грамофонът автомат в Чък Уейгън.