Положи я сред лилиите
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станислава Миланова
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Положи я сред лилиите». Краткое содержание книги:
Резултатът е низ от изчезнали и убити хора, свързани по някакъв начин с Джанет и Морийн.
Когато наемен убиец стреля и по самия Малой, на него не му остава нищо друго освен да разбули загадката.
Той ме набута в банята, разположена срещу тази, от която беше изскочило момичето, а сестрата тръгна по коридора. Момичето я видя, че се задава и се обърна с лице към нея; писъците му сякаш разцепиха главата ми и изопнаха нервите ми. Бях щастлив, когато вратата на банята се затвори и ме спаси от крясъците.
Бланд, беше развълнуван. Твърдите му малки очички блестяха, езикът му продължаваше да облизва устните.
— Страхотно парче! — каза той като на себе си. — Не бих изпуснал такава гледка дори срещу седмичната си заплата. Ей, ти, събличай се и влизай във ваната. Ама че късмет да седя тук и да те пазя, след като онова сладурче е на показ.
— Престани да се държиш като дете — отвърнах, докато събличах халата и пижамата. — Коя е тя, между другото?
— Сладурчето? Не може да я познаваш. Едно време беше сестра: побърка се неочаквано, когато приятелят й я заряза. Както и да е, това е историята. Тук е отпреди аз да дойда. Да ме убиеш, не мога да разбера защо е трябвало да откача заради това, че приятелят й я е зарязал. Лично аз бих я връткал всеки път щом й се прииска.
Лежах неподвижно във ваната с безизразно лице. Сестра! Дали не беше изчезналата сестра, за която ми беше споменал Мифлин? Вероятно беше.
— Казва се Анона Фрийдландър — прав ли съм? — изстрелях.
Бланд се изненада.
— Откъде знаеш?
— Детектив съм — отвърнах тържествено.
Бланд се ухили, седна на една табуретка до ваната я запали цигара.
— Хайде, действай, малкия. Не мисли сега за детективството. Имам много неща да върша. — Хвърли завеяно клечката във водата.
— Какво му има на Хопър? — смених аз темата. — Защо е тук?
— Хопи е много специален случай — отвърна той и поклати глава. — Има определени периоди в месеца, когато дори аз не се приближавам до него. Не би го повярвал така като го гледаш, нали? Голям измамник е. Ако не бяха парите на стареца му, щеше да е в затвора. Убил е едно момиче: разкъсал гърлото й със зъби. Ще остане тук до края на дните си. Човек никога не може да бъде спокоен с него. Когато е в лошо настроение, той е убиец. Единият ден си е съвсем наред, на следващия е опасен като тигър в гладна стачка.
Започнах да се чудя дали Бланд можеше да бъде подкупен.
— Какво ще кажеш за една цигара? — попитах, отпускайки се във водата. — Не бих отказал.
— Разбира се, малкия. Стига да се държиш добре, ще се отнасям към теб като към роден брат. — Той извади пакет „Лъки Страйк“, даде ми една цигара я ми я запали. — Отначало всички вие се опитвате да се правите на много важни и да създавате неприятности. Послушай ме и не го прави. Имаме начини да се справяме с тези неща. Само го запомни.
Глътнах дима. Не беше толкова приятно, колкото очаквах.
— Колко време, според теб, ще ме държат тук?
Той извади от джоба си дълъг пощенски плик и изтръска пепелта в него, после го сложи до ваната, за да мога и аз да го използвам.
— Като ти гледам документите, малкия, тук си завинаги.
Реших да опитам.
— Какво ще кажеш да спечелиш сто долара?
— Като направя какво? — малките очички застанаха нащрек.
— Нещо много лесно — да се обадиш на един мой приятел.
— И какво да му кажа?
Само че беше се съгласил малко прекалено бързо и твърде лесно. Погледнах го изпитателно. Подигравателната усмивка го издаде. Разиграваше ме.
— Няма значение — отвърнах, потопих цигарата във водата и сложих мократа угарка в плика. — Забрави го. Дай ми сега една кърпа.
Даде ми.
— Не се дръж така, малкия. Бих могъл да го направя. Сто долара няма да ми се отразят зле. Какъв е номерът?
— Забрави за това — повторих.
Той седеше и ме гледаше с усмивка на лицето и залепнал за долната му устна фас.
— Може би ще решиш да вдигнеш цената — предложи той. — Виж за петстотин…
— Изкарай го от онова, което наричаш свой акъл и толкова — рекох и облякох пижамата си. — Някой ден ще се срещнем в по-равностойни позиции. С нетърпение ще чакам този момент.
— Добре, малкия. Мечтай си, щом искаш. На мен какво ми пука? — каза той, отвори вратата и надникна навън. — Хайде. Трябва да се заема с Хопи.
Нищо не се случи в отсрещната баня, когато минавах по коридора. Ваната ми се беше отразила добре. Ако бе имало някаква възможност да мина през онази врата, щях да се възползвам. Но вече бях започнал да осъзнавам, че ще трябва да действам много търпеливо. Нарочно вървях бавно, облегнат на ръката на Бланд. За колкото по-слаб ме мислеше, толкова повече щях да го изненадам, когато дойдеше време да действам.
Легнах на леглото и покорно му позволих да сложи белезниците.
Хопър каза, че не иска вана.
— Хайде, малкия, така не се прави — укори го Бланд. — Тази сутрин трябва да изглеждаш добре. В единайсет ще имаме официално посещение. Следователят Лесуейс ще дойде да говори с теб. — Той ме погледна и се ухили. — Ще говори и с теб също. Всеки месец градските съветници идват да видят перковците. Не че обръщат кой знае какво внимание на онова, което смахнатите им казват, но идват и понякога дори слушат. Само че не им разправяй ония работи за убийството, малкия. Вече са го чували. За тях ти си още един луд сред лудите, нищо повече, и няма да имаш никаква полза.