Стоманеният плъх си свирка блус
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Серия: Stainless Steel Rat #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стоманеният плъх си свирка блус». Краткое содержание книги:
Както и загриженият шепот на присъстващите жени, дошли да ни окажат медицинска помощ. Те внимателно пренесоха Стинго на един диван, където друга жена, облечена в бяло, започна да се занимава с раните му. Отпуснах се в най-близкото кресло и навъсено изгледах женската суматоха. Гласът ми, по-висок и злобен, отколкото възнамерявах, наруши мирната атмосфера.
— А сега би ли могъл някой, който и да е, да ми каже най-после какво по дяволите става?
Начинът, по който бях пренебрегнат, говореше сам за себе си, въпреки че едно усмихнато момиче ми поднесе чаша изстудено вино. Мадонет приседна до Мата и двете склониха глави една до друга за миг. После Мадонет заговори:
— Първото — и най-важното сега, след като вече сте в безопасност — е фактът, че артефактът е тук при нас и се пази грижливо. Освен това…
— Извинявай, че ще те прекъсна — казах. — Въпрос на приоритет. — Тракнах два пъти с челюстта си. — Чу ли това, Тремърн?
Отговорът му избръмча в костта на мандибулата ми.
— Да, и при това…
— Приоритет, капитане. — Заговорих тихо, за да ме чува само той. — Мисията изпълнена. Чуждият артефакт намерен. Моята противоотрова веднага да се прати долу. Деветият ден е твърде близо. Разбрахте ли ме добре?
— Разбира се. Само че има едно усложнение…
— Усложнение! — Усетих издайническа нотка на страх в гласа си. — Какво усложнение?
— Поисках да ми пратят антидота за трийсетдневната отрова веднага щом разбрах за това. Нямах намерение да чакам до крайния срок, за да го осигуря. Но по пътя е станала авария. — По челото ми внезапно изби пот и стъпалата ми нервно затупаха по пода. — Поисках втора пратка и в момента тя идва.
Изтърсих шепнешком една люта псувня, но усетих, че съм обект на не един загрижен поглед в залата. Усмихнах се вдървено и озъбено из диктувах отговора си:
— Действай. Получи го. Никакви извинения. Веднага. Разбрано?
— Разбрано.
— Чудесно. — Спрях да шепна и казах високо: — Изключително се радвам, че артефактът е намерен. Сега, ако обичате, едно обяснение. Каква беше цялата тази история?
— Не е ли очевидно? — каза Мадонет, засегната от назидателния ми тон. — Изглежда, че дамите тук ти правят подарък и ти би трябвало да си им благодарен.
Което изобщо не разведри атмосферата.
— Доколкото мога да си припомня — си припомних на глас, — тъкмо господата, и то с цената на известни физически загуби, трябва да подчертая, полираха оня червеникав ротвайлер, преди вие да се появите на сцената. Също така добре си спомням, че бяхме наблюдавани през цялото време, докато траеше битката на живот и смърт, от една ваша представителка, която не направи нищо, за да ни помогне.
Грубият отговор я накара да стисне устни, а аз се озъбих на цялата женска компания. В очите на всички блесна гняв, но Мата бързо охлади страстите.
— Деца, преживяхме достатъчно горест и болка, нека не се нараняваме повече. — Тя се обърна към мен. — Джим, нека да обясня. Девойката, която ви помогна да се измъкнете, Бетуел, е една от нашите шпионки, които ни информират непрекъснато какво правят мъжете от другата страна на стената. Заповядах й да ви помогне да се отървете от стражата и тя го направи. Също така й заповядах да не разкрива присъствието си пред Железния Джон. Мъжете отвъд стената нямат никаква представа, че следим всяка тяхна стъпка, и бих искала нещата да останат така. Тя ви помогна да се измъкнете и би трябвало да сте й благодарни.
Разбира се, че бях, и трябваше да го призная, но бях твърдоглав, сърдит и настроен да мърморя и ръмжа злобно. Мата кимна весело, сякаш бях казал нещо изключително важно.
— Виждаш ли как всичко се оправи? Ти си тук, жив и здрав, твоите приятели също, а това, което търсиш, е прибрано на сигурно място и се пази.
Слушах с половин ухо. Добре беше за народа. Но в действие май че бяха приведени други сили, които съвсем не целяха моето добро бъдеще. Авариите по време на транспорт не стават току-така. Някой там сред бюрокрацията, който ме манипулираше, май никак не ме обичаше. Сигурно никога не ме е обичал и никога не е имал намерение да ми осигури антидота. Със сигурност щях да им създавам по-малко грижи, ако просто вземех да умра. А оставаха само девет дни, за да се оправи цялата тази работа.
Докато тези мрачни мисли гъмжаха в изтощения ми мозък, бях натиснал автоматично клавишите на компютъра. Числото светна пред мен. Наистина бях спал повече, отколкото си мислех.