Хари Потър и даровете на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и даровете на смъртта». Краткое содержание книги:
Хари изобщо не можеше да си обясни защо е толкова важно, но за него бе едва ли не равнозначно на лъжа Дъмбълдор да не му каже, че това място и тези събития ги обединяват. Той се вторачи право пред себе си, почти без да забелязва какво става наоколо, и видя, че Хърмаяни се е отскубнала от тълпата, чак когато тя придърпа един стол и седна до него.
— Просто не мога да танцувам повече — заяви запъхтяна, после изхлузи една от обувките и разтри ходилото си. — Рон отиде да търси още бирен шейк. Странна работа, току-що видях как Виктор се отдалечава от бащата на Луна вбесен, явно са се карали… — Хърмаяни сниши глас и се взря в Хари. — Добре ли си?
Той не знаеше откъде да започне, но това не беше важно. Точно тогава през навеса над дансинга падна нещо голямо и сребърно. Издължен и лъскав рис се приземи леко насред изумените танцуващи. Извърнаха се глави, а хората най-близо застинаха в нелепи пози.
После устата на покровителят се отвори широко и той заговори с високия гърлен провлачен глас на Кингзли Шакълболт:
— Министерството падна. Скримджър е мъртъв. Те идват.
ГЛАВА ДЕВЕТА
УБЕЖИЩЕТО
Всичко изглеждаше размито, бавно. Хари и Хърмаяни скочиха и извадиха магическите пръчки. Мнозина едва сега забелязаха, че се е случило нещо необичайно: докато сребристата котка изчезваше, към нея продължаваха да се обръщат глави. От мястото, където се беше приземил покровителят, на студени вълни се плъзна тишина. После някой изпищя.
Хари и Хърмаяни се хвърлиха към множеството, което беше изпаднало в паника. Гостите се разбягаха кой накъдето види, мнозина се магипортираха, защитните заклинания около „Хралупата“ паднаха.
— Рон! — извика Хърмаяни. — Рон, къде си?
Докато си проправяха път през дансинга, Хари видя как сред тълпата изникват фигури с маски и наметала. После зърна Лупин и Тонкс с вдигнати магически пръчки, чу как и двамата викат едновременно „Протего!“ и викът им прокънтя като ехо от всички страни…
— Рон, Рон! — продължи да крещи през хлипове Хърмаяни, докато ужасените сватбари блъскаха и нея, и Хари, който я сграбчи за ръката, за да не се загубят, точно когато над главите им просвистя струя светлина — той не разбра дали е защитна магия или нещо по-зловещо…
В този миг се появи и Рон. Хвана Хърмаяни за свободната ръка и Хари усети как тя се завъртя на мига: звуците и образите изчезнаха, притисна ги мрак, единственото, което Хари усещаше, беше ръката на Хърмаяни, докато се промушваха през пространството и времето, отдалечаваха се от „Хралупата“, отдалечаваха се от връхлетелите ги смъртожадни и може би от самия Волдемор…
— Къде сме? — чу се гласът на Рон.
Хари отвори очи. За миг му се стори, че все пак не са си тръгнали от сватбата — отново бяха заобиколени от хора.
— „Тотнъм Корт Роуд“ — оповести запъхтяна Хърмаяни. — Вървете, не спирайте, трябва да намерим къде да се преоблечете.
Хари се подчини. Почти подтичваха по широката тъмна улица с тълпи от хора, излезли да се позабавляват късно вечерта, и със затворени магазини от двете страни. Покрай тях профуча двуетажен автобус и докато ги подминаваха, неколцина развеселени пътници, връщащи се от кръчма, ги зяпнаха изумени: Хари и Рон още бяха с мантии.
— Хърмаяни, ние просто нямаме какво друго да облечем — напомни й Рон, когато някаква млада жена прихна в гърлен смях от вида му.
— Защо не взех мантията невидимка! — ядоса се Хари и се наруга наум за глупостта. — Миналата година непрекъснато я носех със себе си…
— Няма страшно, нося мантията, нося дрехи и за двамата — успокои ги Хърмаяни. — Просто се постарайте да се държите естествено, докато… ето тук става.
Тя ги поведе по странична улица, после в укритието на една тъмна пресечка.
— Твърдиш, че носиш мантията и дрехи… — свъси се Хари срещу Хърмаяни, която не държеше друго, освен обшитата с мъниста чантичка, където сега търсеше нещо.
— Да, тук са — оповести тя и за огромно изумление на Хари и Рон извади чифт джинси, пуловер, бежови чорапи и накрая сребристата мантия невидимка.
— Как, да му се не види…
— Магия за неуловимо уголемяване — обясни момичето. — Сложна си е, но май съм се справила, успях да напъхам тук всичко необходимо. — Хърмаяни леко разклати крехката на вид чантичка и тя прокънтя като багажник — вътре се търкулнаха няколко тежки предмета. — Ох, ужас, това сигурно са книгите — изпъшка тя и надникна в чантата. — А ги бях подредила по теми… както и да е… Хари, ти вземи мантията невидимка. Побързай, Рон, преоблечи се…