Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
— Браво!
Марк се засмя. Приятелите те подкрепят дори и когато имаш пристъп на тъпота.
— Това не е всичко.
Ним се наведе напред с момчешко любопитство.
— Мисля, че отидох твърде далеч — рече Марк.
— Изловили са те?
— Не, не. Знаеш я Сибил. Не подозира интриги дори от страна на врагове, да не говорим за приятели.
— Маневрите не са стихията й.
— Но не съм убеден, че са и моята — рече Марк.
— Хммм… — Ним го изгледа проницателно изпод полупритворените клепачи. — Та… какво още?
Марк въздъхна.
— Ъпдейтвах Волтер. Зададох му програми за кръстосано обучение, за да извадят дълбоките му конфликти и да му помогнат да се помири с тях.
Ним се облещи.
— Рисковано е.
— Исках да видя какво би направил подобен ум. Кога друг път ще ми се удаде такъв шанс?
— И сега как се чувстваш?
Марк потупа Ним по рамото, за да скрие колко е сконфузен.
— Ами един такъв скапан. Двамата със Сибил се бяхме разбрали да не правим такива неща.
— Вярата няма нужда да бъде особено умна.
— И това извинение ми мина през ума.
— Какво мисли за всичко това онзи Селдън?
— Ние… не сме му казали.
— А-ха.
— Иска го така! Пази си ръцете чисти.
Ним кимна.
— Виж какво, приятел, станалото — станало. Как го понесе симът?
— Разтресе го. Големи осцилации по невралните мрежи.
— Обаче вече е добре?
— Май да. Според мен се е реинтегрирал.
— Клиентът ти знае ли?
— Да. Скептиците са изцяло „за“. Тук не предвиждам проблеми.
— Ти наистина му правиш сериозно научно изследване — рече Ним. — Добре е за тази дисциплина. Важно е.
— Ами затова се чувствам надрусан до козирката!
13.
— А сега внимавай — каза Волтер, когато най-накрая ученият отговори на повикването му. — Много внимавай.
Той прочисти гърло, разпери ръце и се приготви да поднесе бляскавите аргументи, които бе изпипал до най-малката подробност, оформени като поредното lettre.
Очите на учения бяха като процепи, лицето му — бледо. Волтер се подразни.
— Не искаш ли да го чуеш?
— Махмурлук.
— Вие сте открили една-единствена обща теория, която обяснява защо вселената, така огромна, е единствената възможна и всички нейни сили са точни — и не разполагате с цяр за махмурлука?
— Това не е в моята област — озъби му се ученият. — Питай някой физик.
Волтер тракна с токове, после се поклони по пруски, както се бе научил в двора на Фридрих Велики (макар и винаги, когато го бе правил, да си бе мърморил: „Германски марионетки!“).
— Доктрината за съществуването на душата се гради върху идеята за фиксираното „аз“, неспособно да мутира. Никакви доказателства не подкрепят идеята за стабилното „аз“ като съществена его-цялост, лежаща отвъд всяко индивидуално съществуване…
— Вярно е — обади се ученият, — макар и да е странно да го чувам от тебе.
— Не ме прекъсвай! А сега как можем да обясним упоритата илюзия за фиксирано „аз“ или душа? Чрез пет функции — сами по себе си концептуални процеси, а не фиксирани елементи. Първо, всички същества притежават физически, материални качества, които се променят толкова бавно, че привидно са фиксирани, но всъщност се намират в постоянно материално течение.
— Предполага се; че душата ги надживява — ученият притисна с палец и показалец основата на носа си.
— Не ме прекъсвай! Второ, съществува илюзията за фиксиран емоционален грим, когато всъщност чувствата — както е изтъкнал дори онзи грубиянин драматург Шекспир — се топят и менят също толкова непостоянно, колкото и луната. Те също са в постоянно течение, макар че без съмнение и тези движения, също както тези на Луната, се подчиняват на физичните закони.
— Хей, почакай малко. Онова, дето го каза по-рано — за теорията за вселената — вие знаехте ли го това през Мрачните векове?
— Стигнах до това заключение въз основа на аргументацията, която ми предоставихте.
Човекът примигна, очевидно впечатлен.
— Аз… не бях очаквал, че…
Волтер потисна раздразнението си. Всяка публика, дори и такава, която настоява да участва, беше по-добра от никаква.
— Трето! — възприятието. Сетивата, след като бъдат подложени на изследване, също се оказват процеси в постоянно движение и съвсем не фиксирани.
— Душата…
— Четвърто! — Волтер бе решен да игнорира баналните намеси. — Всеки си има навици, придобити с годините. Но и те са съставени от постоянно протичащо действие. Въпреки привидната повторяемост и тук няма нищо фиксирано или неспособно да мутира.
— Великата теория за вселената — до това си се добрал, така ли? Как отвори файловете? Не съм ти дал…