Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
— Но пък е много важно за това, коя е тя самата!
— Рационални разговори не могат да се провеждат в атмосфера на страх и потискане. Ако спорът ни ще е честен, умолявам ви, освободете ни от тези ужаси.
Мадам Учен не отговори веднага.
— Аз… бих искала да помогна, но не съм убедена, че мога.
Волтер щеше да се пръсне от презрение.
— Познавам добре процедурите, за да знам, че можете.
— Наистина, не е проблем. Но морално нямам свободата да си играя с програмите на Девата както ми скимне.
Волтер се стегна.
— Мадам има ниско мнение за моята философия?
— Изобщо не е така! За мен ти си върхът! Имаш съвременно съзнание, а идваш от дълбините на тъмното минало — да се смае човек! Иска ми се Империята да разполагаше с хора като тебе!
— Моята философия обгръща всичко, универсален възглед за…
— А аз работя за „Артифис асоушиейтс“ и за Пазителите, за господин Бокър. Моята етика ме задължава да им осигуря Девата такава, каквато я искат. Ако не ги убедя да изтрием от паметта на Девата спомените за мъченичеството, не мога да го направя. А Марк трябва да вземе разрешение от компанията и Скептиците, за да изтрие твоите. Ще имаш предимство.
— Съгласен съм — призна си той веднага. — Да ме освободят от моето бреме, без да освободят Девата от нейното, няма да е нито рационално, нито етично. Нито Лок, нито Нютон биха го одобрили.
Мадам Учен не отговори веднага.
— Ще поговоря с шефа и с мосю Бокер — рече тя най-накрая. — Но на твое място не бих си сдържала дъха.
— Мадам забравя, че нямам дъх, който да сдържам — усмихна се кисело Волтер.
10.
Иконката спря да мига на таблото на Марк точно щом той влезе в офиса си. Това означаваше, че Сибил се е обадила.
Марк настръхна от подозрение. Бяха се договорили да не си говорят със своите симове поотделно, макар всеки вече да бе дал на другия нужните за това програми. Девата никога не се опитваше да комуникира, което означаваше, че е Волтер.
Как смее Сибил да прави това без него! Той изскочи от офиса с намерението да даде и на нея, и на Волтер да разберат какво точно мисли за тяхното заговорничене зад гърба му. Но в коридора го чакаха в засада камери, журналисти и репортери. Чак след петнайсет минути нахлу в офиса на Сибил и — много ясно — я хвана да интимничи с Волтер. Беше смалила размерите му от великански до човешки.
— Ти наруши уговорката! — кресна Марк. — Какво правиш? Използваш увлечението му по онази шизофреничка, за да го накараш да зареже дебата?
Сибил, закрила лице с длани, вдигна поглед. В очите й блестяха сълзи. Марк усети как нещо в него се преобръща, но реши да не му обръща внимание. Ами че тя беше пратила на Волтер въздушна целувка преди да го застопори!
— Трябва да ти кажа, че не съм си и помислял, че ще се унижиш дотам.
— Докъде? — Сибил успя да се стегне и вирна брадичка. — Какво е станало с обичайната ти веселост?
— Какво беше това?
Марк се втурна в офиса си и извика Волтер. Още преди образът да се е оформил напълно, докато цветовете идваха на фаза, той кресна:
— Отговорът е „не“!
— Убеден съм, че сега ще ми излезеш с някой сложен силогизъм — каза сардонично Волтер, щом се размърда.
Марк трябваше да признае, че симът се справя с внезапните килвания и изчезвалия в рамковото му пространство с апломб.
— Виж какво — рече той с равен глас. — Искам Розата на Франция в деня на дебата да свехне в доспехите си. Това всъщност ще й напомни за инквизициите.
Волтер тропна с крак.
— Merde allors! Не сме съгласни! Зарежете ме мен, но настоявам да изтриете от паметта на Девата последните й часове, за да може страхът от наказание да не пречи на разсъжденията й, както често се е случвало с мен.
— Не е възможно. Бокър искаше вяра — ето му я, цялата.
— Глупости! Освен това настоявам да ми позволите да я посещавам, както и онова странно, mais charmant любопитно създание Гарсон в кафенето, когато пожелая. Те са единствената ми компания.
„Ами аз?“ — помисли си Марк. Беше нужно този сим да бъде строяван, но тайно той се възхищаваше от кльощавия тип. Това беше мощен и впечатляващ ум, нещо повече, зад него прозираше личност, настръхнала от мощ. Волтер бе живял в епоха на възход. Марк му завиждаше, искаше да бъде приятел с Волтер. — „Ами аз?“
Обаче каза:
— Предполагам, че знаеш — онзи, който изгуби дебата, е обречен на вечен сън.
Волтер примигна — лицето му не издаваше нищо.
— Не можеш ме излъга — рече Марк. — Знам, че искаш нещо повече от безсмъртие на интелекта.