Принцесата
- Автор: Деверо Джуд
- Серия: montgomery #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Принцесата». Краткое содержание книги:
— О, този ад не може да е по-страшен от сегашното положение. Изгубих родината си. Мъжът ми прекарва времето си с друга жена и изобщо не ме забелязва. Каза ми, че съм била студена и не съм имала нищо човешко. Е, ще му покажа, че не съм такава!
— Това Джей Ти ли го каза? Наистина си заслужава да му сложите обеца на ухото, но трябва да се помисли как! Сигурно има и по-добър начин. Аз лично бих предпочела да спра с голи ръце танк, отколкото да се разправям със свекърва ми!
— Къде мога да си поръчам рокля? Представям си нещо в червено и бяло, естествено от най-прости материи. Как се казва това лъскавото?
— Пайети. Но не мисля, че точно Балът на командира е най-подходящото място, за да…
Арайа я погледна сериозно:
— Ако сега ми помогнете, можете да ми гостувате цял месец в Ланкония и да пробвате всички корони, които притежавам. Сигурно са около двадесетина…
Доли хлъцна. Очите й станаха кръгли от възторг.
— Можем да сложим и червени топки за елха в косите ви. А пък хазайката на Бони има едни страхотни обеци, ей такива големи седефени халки. Представяте ли си, червени, на бели точки!
— Бомба! — отвърна Арайа с усмивка. Но първо трябва да купим няколко плочи на Кармен Миранда. Мисля да изпея нещо и да потанцувам. Ще накарам Джарл Тайнън Монтгомъри да ме забележи, бъдете спокойна!
— Надявам се, че съзнавате какво правите… — Очите на Доли горяха от възбуда. — Мъжете обичат жени с кураж. И презират страхливките… Значи мислите, че ще се получи?!
— Ще гледа само мен, а не онази червенокосата — увери я Арайа твърдо.
— Ох, не се съмнявам, че ще ви гледа! Затова съм готова и ръката си в огъня да сложа. Безпокои ме само едно: как ще ви гледа?!
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
— Сега вече няма връщане! — въздъхна Доли и се облегна на вратата на тоалетната. — Джей Ти повярва ли на обяснението ви, защо няма да дойдете на бала?
— О, казах му нещо такова, че има дълго да го премисля! Доверих му, че нещо всяка сутрин ми прилошава…
— Ау-у! — закиска се Доли. — Малко ми е мъчно за Джей Ти. Но няма да отстъпваме! Дадох пет долара на жената, за да не пуска петнадесетина минути хора в тоалетните.
Арайа свали дългия си шлифер и отпусна полите на роклята от бял евтин сатен. Беше прилепнала в ханша, с цепка отгоре до долу. Подгъвът и цепките на полата бяха обточени с три бухнали волана от найлон, целите обсипани с червени и бели пайети. Корсажът бе също от бял сатен, изрязан така, че да се вижда голият корем. Ръкавите се състояха от три ката драпиран найлон, също посипан с пайети. На китките й святкаха някакви безвкусни червени гривни, на врата си бе сложила четиринадесет наниза от маниста, които стигаха чак до кръста й.
Но гвоздеят на този тоалет беше шапката — висок бял копринен тюрбан, украсен с огромни червени изкуствени китки от найлон, между които се мъдреше полумесец… На тюрбана бяха намерили място и прословутите обеци на хазайката на Бони.
— Ох, да се надяваме само, че няма да пада от главата ви! — суетеше се Доли.
Опитваха, въртяха, прихващаха с трескави пръсти, когато изведнъж чуха, че някой пусна водата в една от тоалетните.
— Как не проверих кабините! — ахна Доли.
От една от кабините излезе висока, стройна жена с тъмноруси коси. Беше облечена във вечерна рокля, черна, по тялото, страшно изискана. Кожата на лицето й беше гладка и опъната, трудно можеше да се определи възрастта й.
Доли и Арайа стояха като вкопани.
— Представление ли готвите? — попита жената.
— О, съвсем импровизирано — отвърна Арайа.
— Охо! Мога ли да ви помогна? — Непознатата посочи тюрбана.
— С удоволствие!
Жената прибра сръчно косите на Арайа на тила й и нагласи тюрбана.
— Тежи ли?
— Не много — отвърна Арайа. — Мисля, че съм готова.
— О, не, мила! — възрази жената. — Непременно трябва да си оправите грима. Личицето ви съвсем се изгуби в тази грамада! Ето ви моите гримове. Искате ли помощ?
Арайа послушно седна пред огледалото и се остави в ръцете на непознатата.
— Не бих искала да се меся, но ми се струва, че целият този театър е заради някои мъж?
Арайа замълча, ала Доли забръщолеви възбудено!
— Да, заради мъж! Ами той… виждате ли, този тип кръшка! Искаме да отмъстим. И на него, и на майка му…