Принцесата

Джей Ти се приближи с бавни крачки, избута я леко настрани и пъхна главата си между нея и микрофона.

— Хора! — каза той, без вече да поглежда към Арайа. — Искам да дам едно обяснение. Преди няколко седмици вашата принцеса замина за Америка. Забави се дълго. Беше ви казано, че се е разболяла. Това не е вярно. Онова, което я задържа толкова дълго там, бе бракът й с мене, Джарл Тайнън Монтгомъри.

Арайа се опита да го отмести от микрофона, но той не се остави да го смутят — нито тя, нито изразяващите съмнение възгласи всред множеството.

— Аз съм американец — продължи Джей Ти. — Не съм аристократ. Но ако вие ме искате, ще бъда ваш крал.

Хората стояха като вцепенени, никой не помръдна. Докато някакъв човек не се провикна звънко:

— А какво казва принцеса Арайа?

— Не! — извика Арайа решително. Джей Ти сепнато я погледна: — Ти ме напусна, без да ми кажеш поне една дума! Аз не мога да ти вярвам повече! Аз…

Джей Ти я притегли към себе си и я целуна. Тълпата избухна в одобрителни възгласи.

— Не мога да живея без тебе! — Той почти викаше, за да надвие шума на множеството. — Не разбираш ли, народът ме иска, не е необходимо да абдикираш! Впрочем, да си чувала нещо за корабостроителниците Уорбрук?

Тя бе твърде объркана, за да разбере точно какво казва.

— Не. Какво общо имат тук ветроходите? О, Джарл, на нас не ни трябват яхти… Трябват ни училища, водопроводи и…

Той я целуна отново.

— Да живее крал Джарл! — крещеше тълпата. Арайа се окопити:

— Принц Джарл! — изкрещя тя в микрофона. — Той ще е само принц-консорт!