Пет седмици в балон
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пет седмици в балон». Краткое содержание книги:
Привечер Джо също бе обзет от пристъп на лудост. Безбрежните пясъци му се сториха грамадно езеро с чиста и бистра вода. Той се хвърля неведнъж върху нажежената повърхност, за да пие от нея, и ставаше с пълна с пясък уста.
— Проклятие! — викаше той гневно. — Водата е солена!
Тогава, докато Фергюсън и Кенеди лежаха неподвижни, той бе обзет от непреодолимата мисъл да изпие капките вода, които бяха оставили настрана.
Нямаше сили да се бори. Запълзя на колене към коша, загледа жадно шишето, в което се люшкаше водата, хвърли безумен поглед, сграбчи го и го поднесе към устните си.
В същия миг чу сърцераздирателните думи: „Вода! Вода!“
Кенеди се тътреше до него. Нещастникът будеше съжаление, той молеше на колене, плачеше.
Джо, също разплакан, му подаде шишето и Кенеди изпи водата до капка.
— Благодаря! — рече той.
Но Джо не го чу. И той беше паднал като него на пясъка.
Какво се случи през тая ужасна нощ, не се знае. Но във вторник сутринта нещастниците усетиха как телата им съхнат малко по малко под огнените слънчеви лъчи. Джо се опита да стане, но не успя. Не можа да изпълни намерението си.
Огледа се наоколо. Изтощен, докторът седеше в коша, скръстил ръце на гърдите си, и гледаше в простора, втренчил безумно поглед в някаква въображаема точка. Кенеди беше страшен. Той люшкаше глава отдясно наляво като хищен звяр в клетка. Изведнъж погледът на ловеца се насочи върху карабината му, чийто приклад стърчеше над коша.
— Ах! — извика той, като се изправи със свръхчовешко усилие.
Спусна се замаян, обезумял към пушката и насочи дулото към устата си.
— Господине! Господине! — извика Джо и се хвърли върху него.
— Остави ме! Махни се! — изхърка шотландецът.
И двамата се бореха ожесточено.
— Махни се или ще те убия! — повтори Кенеди.
Но Джо се вкопчи здраво в него. Те се бориха така около една минута, а докторът сякаш не ги забелязваше. По време на борбата карабината изведнъж гръмна. При изстрела докторът цял се изправи, като призрак. Озърна се.
Но изведнъж погледът му се оживи, той протегна ръка към хоризонта и извика с глас, в който нямаше вече нищо човешко:
— Там! Там! Ето там!
Движението му беше толкова рязко, че Джо и Кенеди престанаха да се борят и погледнаха нататък.
Пустинята се вълнуваше като разярено море сред буря. Пясъчни вълни се разбиваха една о друга сред много прах. Грамаден стълб се носеше от югоизток и се въртеше с шеметна бързина. Слънцето се скри сред непрогледен облак, чиято безмерна сянка се простираше чак до „Виктория“. Дребни песъчинки се плъзгаха леко като водни капки и приливът им нарастваше всеки миг. Голяма надежда блесна в очите на Фергюсън.
— Самум! — извика той.
— Самум! — повтори Джо, без да разбира много-много какво казва.
— Още по-добре! — извика Кенеди с яростно отчаяние. — Още по-добре! Ще загинем!
— Още по-добре! — възрази докторът. — Напротив, ще живеем!
И почна да изхвърля бързо пясъка, който служеше за баласт в коша. Другарите му най-после го разбраха, присъединиха се към него и застанаха от двете му страни.
— А сега, Джо — каза докторът, — изхвърли от коша около петдесет ливри от твоята руда.
Джо не се колеба и все пак сякаш изпита мигновено съжаление. Балонът се издигна.
— Тъкмо навреме! — извика докторът.
И наистина самумът пристигаше с мълниеносна бързина. Още малко и „Виктория“ щеше да бъде смазана, разкъсана на парчета, унищожена. Грамадният смерч щеше да я стигне. Тя бе засипана с град от пясък.
— Още баласт! — извика докторът на Джо.
— Ето — отвърна Джо, като изхвърли грамадна буца кварц.
„Виктория“ се издигна бързо над смерча. Но понесена от силно въздушно течение, тя полетя с неимоверна бързина над кипящото море.
Самуел, Дик и Джо мълчаха. Те гледаха обнадеждени, ободрени от силната вихрушка. В три часа бурята престана. Пясъкът падна на земята и образува безброй възвишения. Небето пак ставаше напълно спокойно.
„Виктория“ отново застана неподвижно и увисна пред един оазис — остров, покрит със зелени дървета, който се издигаше над пясъчния океан.
— Вода! Там има вода! — извика докторът.
И веднага отвори горната клапа, пусна водорода и слезе бавно на двеста стъпки от оазиса. За четири часа пътешествениците бяха изминали двеста и четиридесет мили.
Кошът веднага бе уравновесен и Кенеди, последван от Джо, скочи на земята.
— Пушките! — извика докторът. — Пушките и бъдете разумни.
Дик се спусна към карабината си, а Джо грабна една пушка. Те стигнаха бързо дърветата и навлязоха под свежата зеленина, която обещаваше обилни извори. Но не обърнаха внимание на широките отъпкани места, на пресните дири, отпечатани тук-таме по влажната земя.