Укротяването на Шарлота
- Автор: Милър Линда
- Серия: quade #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Укротяването на Шарлота». Краткое содержание книги:
Нека ви предупредя, обаче, че ако държанието ви към мен се постави под въпрос преди, по време на, или след пътуването, капитанът ще разбере това. А той не ще намери мира, уверявам ви, докато не заплатите за грешката с кръв.
Мабри навлажни устни с език, за момент се поколеба, след това кимна.
— Не ще има основание да ме търси. — Шарлот почувства, че няма друг избор, освен да му повярва.
— Къде е плавателният съд? — запита Шарлот, закривайки очи с ръка от слънцето, докато обърна поглед към флотилията от стари гемии и рибарски лодки в пристанището.
Г-н Мабри водеше по пътя към брега и посочи най-лошото корито от всичките. Лодката едва ли беше по-голяма от гумената лодка, с която с Мили ходеха на лов за риба в езерото, когато бяха малки момичета. Беше килната към десния борд и дори от онази дистанция Шарлот можеше да види, че дървеният материал загива.
Едва не се върна, толкова бе унижена от мисълта да прекоси гъмжащите с акули води на борда на такова жалко нещо, но в този момент забеляза един клипер да се движи към хоризонта. Беше по-малък от „Чародейка“, лъскав и бърз, а Шарлот някак разбра, че Патрик е зад кормилото. Трябваше бързо да действа с решимост, иначе щеше да прекара остатъка от живота си съжалявайки, че не е последвала съпруга си.
— Бързо! — извика и задърпа мръсния ръкав на Мабри.
Мабри привика един от приятелите си по чашка да ги заведе в малката си лодка. Шарлот отново се поколеба, когато видя гемията отблизо, но стисна зъби и се качи по въжената стълба зад Мабри, като внимаваше полите й да са плътно по краката й.
Гемията миришеше по-лошо отколкото изглеждаше, а единствената мачта скърцаше зловещо докато Мабри опъна платното, но вече връщане назад нямаше. Шарлот му даде една златна монета според уговорката и застана на носа, опитвайки се да не изпуска клипера от поглед, докато се придвижваха бавно и трудно по дирята му.
Скоро обаче клиперът изчезна и смелостта на Шарлот малко намаля. Ако не успее да настигне Патрик навреме? А има и по-лошо, ако го настигнеше и така го вбеси, че я върне обратно в Испания или я заключи в къщата на някой приятел в Риц?
Колкото повече се отдалечаваха от брега, по-бурни ставаха водите. Стомахът на Шарлот започна да трепери, докато лодката се вдигаше и спускаше по вълните, опасяваше се, че й се повдига. След известно време се оправи, като се нагоди към ритъма на люлеене и така успя да задържи обяда в стомаха си.
Стъмни се докато прекосиха, но Шарлот прецени, че е за добро. Трябваше да си купи шалове, за да покрие ръцете, главата и лицето си, ако не искаше да я арестуват за неприличен вид.
Тъй като имаше прилив, Мабри успя да пристане на кея и не се наложи да гребат с лодка до брега. Шарлот се скри зад едни варели и щайги, докато нейният неприсъщ покровител слезе да потърси, дрехите, от които се нуждаеше, за да може да се движи в ислямско обкръжение.
Пазарът беше наблизо и както пристанището бе осветен с факли. Докато очакваше Мабри да се върне с воалите й, тя въртеше глава наляво-надясно и присвиваше очи, търсейки бързия клипер, който бе превел Патрик на брега. Не успя да разпознае клипера, но чу познат глас и насочи вниманието си към сука, където бе капитан Тревърън, спорещ на висок глас с един търговец на коне.
Шарлот искаше да му извика, но не го направи. Сега се двоумеше кое е по-опасно — да се размотава из Риц без подходящо облекло или да се срещне лице в лице с Патрик.
В разгара на колебанията й се появи Мабри. Носеше два мръсни, изядени от молци шала от плат с цвят на кал. Шарлот набързо се стъкми, даде на стария моряк другата златна монета, както се бяха уговорили, и забърза към шатрата на търговеца на коне.
Отстрани имаше ограда за добитък, пълна с коне от най-различно качество. Очевидно пазарлъкът бе направен, защото Патрик плащаше на търговеца, а хората от екипажа му слагаха юздите и се качваха на конете.
Шарлот се спря на прилично разстояние от десния лакът на Патрик, цялата бе покрита, с изключение на очите й. Все пак сигурно се бе хвърлила в очи, облечена в онази розова рокля.
— Капитан Тревърън? — надяваше се усилието да бъде любезна да е в нейна полза.
Патрик застина — за момент дори шумния сук му се стори така тих както далечната пустиня — после бавно се обърна, за да я погледне. Сините му очи бяха черни като нощта, помисли тя, но не беше от тъмнината.
— Шарлот? — изрече след дълга пауза на шок.
Тя кимна.
— Да, аз съм — каза с тих, но ведър глас.
Измърмори поредица от цветущи думи, хвана я за ръка и я отведе в сянката на шатрата на търговеца на коне.