Укротяването на Шарлота
- Автор: Милър Линда
- Серия: quade #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Укротяването на Шарлота». Краткое содержание книги:
Бе взела съд с вода и кърпа отнякъде. Нежно и бавно го изми.
— Седни — той се подчини, въпреки че нямаше сили.
— Шарлот — молеше я той с отпусната назад глава, осъзнавайки че не може да избяга. Не можеше и да се съпротивлява, защото тя го галеше и целуваше.
— Шт — смъмри го тя нежно, пое го, и само след минута го подлуди отново.
10
През следващите две седмици Патрик не напускаше кораборемонтния док, защото трябваше да контролира всяка малка подробност от ремонта на „Чародейка“. Преди появата на Шарлот това би погълнало изцяло мислите му, а така също би задължило и физическото му присъствие там, но сега мислите му често оставаха с енергичната малка изкусителка, за която се бе оженил в Риц.
Шарлот бе и господарка на имение и лъвица, мислеше си той. Всеки ден нови одежди пристигаха от шивачката, а Шарлот се държеше спокойно и царствено като дукеса, когато му ги демонстрираше. Когато Патрик късно вечерта споделяше леглото с нея, тя му показваше необузданата страна на натурата си, даваше и вземаше наслада с необуздана дива страст.
Застанал на кърмата на „Чародейка“, Патрик се взираше с обсипаните със слънчеви лъчи води на синьо-зеленото море и се чудеше дали нежните чувства не го превръщат в нервна старица.
Опитът го бе научил да очаква предизвикателства, когато животът видимо приемаше приятно русло.
Говор на висок глас и тракане раздвижиха дока и го накараха да се обърне. Ето че Шарлот слизаше от една карета на семейство Герида, чадър на розово и бяло райе я предпазваше от жарките лъчи на слънцето. Роклята й бе с дълъг ръкав, украсена с розова дантела, знак на женственост в строго мъжкото обкръжение.
Шарлот откри с очи Патрик и му махна с ръка весело, продължи по дъската и се намери на палубата. Не беше особено доволен, защото доковете и кейовете бяха груби места, и въпреки това не можа да не се зарадва, когато видя жена си. Въпреки това посрещна я начумерен и отсечено я запита:
— Какво правиш тук?
— Дойдох да видя как върви ремонта на кораба. — При отговора вдигна брадичка, отстоявайки позицията си. Патрик разбра, че е непоколебима както обикновено.
Завъртя леко чадърчето, дари Патрик с усмивка, която леко подкоси колената му.
— Испания е прекрасна — продължи тя мило — а и гостоприемството на семейство Герида е безупречно. Вероятно обаче съм се заразила от жаждата ти за скитане, г-н Тревърън. Усещам, че копнея да продължа да пътувам и да видя какво се простира отвъд хоризонта.
Патрик се измъчваше от завладялата го страст, въпреки че Шарлот видимо не бе направила нещо да го изкуси. Помисли си дали работниците и екипажа ще забележат, ако я отведе в кабината си за около час, но отхвърли хрумването. Ако не внимава репутацията му на разбойник ще бъде унищожена и из седемте морета ще се разчуе, че Патрик Тревърън е станал съпруг.
— Казах ти да не идваш тук — скара й се той, хвана ръката й, придърпа я към перилата. — Бреговата ивица не е място за изискана жена!
Тя го погледна и запърха с мигли в маниер, който можеше да бъде окачествен само като непокорен.
— От какво мога да се страхувам, когато ти се грижиш за мен, капитан Тревърън?
Идваше му да я разтърси.
— След като бе отвлечена и се озова в харем, — прошепна вбесен — учудвам се, че можеш да задаваш такъв въпрос!
— Не можеш да ме пазиш ли? — продължи да се превзема и да го дразни. Очите й иначе невинни бяха изпълнени със смях. — Милост, Патрик, признаваш една слабост.
Патрик стисна челюстите си здраво за момент. Имаше само една слабост — обожаването на тази жена. Погледна я гневно и не й отговори на въпроса, а знаеше, че и тя не очаква такъв.
Тя се усмихна, радваше се на малката си победа, и отвори чантата си от мъниста.
— Така се случи, че имам уважителна причина. Това съобщение беше донесено сутринта. — Подаде му плик от тежка кремава копринена хартия.
Неприятно предзнамение се сви в дъното на стомаха на Патрик, когато взе плика. Написано бе само името му — всеки в Коста дел Сиело знаеше къде отсяда. На гърба обаче бе личният печат на Халиф, маркиран със зелен восък.
Счупи печата и извади един-единствен лист. Посланието бе написано явно от женска ръка на перфектен английски.