Наемниците на Дендарии
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наемниците на Дендарии». Краткое содержание книги:
Воин по произход, но обременен с физически недъзи, 17 годишният Майлс Нейсмит — Воркосиган се проваля на приемните изпити в Имперската Военна Академия.
Принуден да се примири с цивилния живот, той предприема пътешествие до планетата Бета, по време на което след низ от неочаквани събития създава флот от свободни наемници. Въвлечен в междузвезден конфликт, младият Нейсмит трябва да докаже на себе си, че е Вор.
— Ох — въздъхна с отчаяние Майлс и се предаде. — Добре, ти си пръв… — Очите му срещнаха погледа на борд-инженера. — …След теб влиза Баз, после Даум, аз, Елена и Мейхю…
Ботари одобри подреждането с кратко кимване на глава. Люкът на совалката щракна и се отвори, едрото тяло на сержанта се плъзна напред и изчезна. Джесек напълни дробовете си с въздух и го последва.
Майлс се забави за миг и приближи устни до ухото на Елена:
— Направи така, че Баз да се движи напред. В никакъв случай не му позволявай да спира.
Някъде отпред, откъм палубата за окачване на бойния кораб, се разнесе вик на изненада, последван от дрезгава ругатня:
— Какво става тук, по дя…
Гласът рязко замлъкна, удавен в тихото жужене, излетяло от станъра на Ботари. Майлс се втурна напред и навлезе в коридора.
— Само един? — учуди се той, обхванал с поглед сгърченото тяло в сиво-бяла униформа на пода.
— Засега — кимна Ботари. — Изглежда изненадата ще бъде пълна.
— Добре, нека остане такава. Разделете се на групи и действайте с максимална бързина.
Ботари и Даум изчезнаха в първото отклонение, Джесек и Елена поеха в противоположна посока. Елена хвърли бегъл поглед назад, Джесек гледаше пред себе си. Отлично, въздъхна с облекчение Майлс. Двамата с Мейхю продължиха направо и спряха пред първата затворена врата. Мейхю му препречи пътя и го погледна с внезапна решителност:
— Първо аз, милорд!
Господи, това май се превръща в епидемия, въздъхна Майлс и леко кимна с глава:
— Добре, давай!
Мейхю преглътна и вдигна плазмения лък.
— Чакай, Ард — спря го Майлс и плъзна длан по електронната ключалка. Вратата безшумно се отвори. — Ако не е заключена, плазмата ще я запечата завинаги — почти извинително прошепна той.
— Аха — изпусна въздуха от гърдите си Мейхю, стегна се и влетя в стаята като ураган. От гърлото му се изтръгна нещо, което наподобяваше боен вик, дулото на станъра светкавично обходи вътрешността на помещението, бълвайки снопове енергия. Помещението се оказа полупразен склад, само в дъното се виждаха някакви пластмасови сандъци. От врага нямаше следа.
Майлс надникна иззад вратата, огледа се и замислено отстъпи назад.
— Знаеш ли — промълви той след като продължиха предпазливото си движение по коридора. — По-добре да не крещим в момента на атаката… Няма смисъл да стряскаме врага, далеч по-лесно е да го неутрализираме там, където го заварим…
— Така правят по видео-холограмите — оправда се засрамено Мейхю.
Майлс беше достатъчно честен да признае пред себе си, че беше планирал нападението по съвсем същия начин, затова кимна с глава и смутено прочисти гърлото си.
— Предполагам, че да се промъкнеш незабелязано и да пуснеш капсула парализиращ газ в гърба на врага не е кой знае какво геройство, но в замяна на това е далеч по-сигурно — промърмори той.
Качиха се във вътрешен асансьор, слязоха на горната площадка и се изправиха пред друга врата. Майлс отново опря длан в ключалката и вратата безшумно се плъзна встрани. Тъмното помещение се оказа спалня с четири легла, три от които бяха заети. Двамата влязоха на пръсти и заеха позиции, от които нямаше как да пропуснат целта. Майлс вдигна ръка, натиснаха спусъците едновременно. Той стреля още веднъж, по посока на третата фигура, която започна да се надига изпод завивките, а ръката й се протягаше към окачен на стената кобур.
— А! — изненадано възкликна Мейхю. — Но това са жени! Тоя капитан НАИСТИНА бил голяма свиня!
— Според мен, те не са пленнички — поклати глава Майлс, включи осветлението и се огледа. — Ето, виж им униформите. Редовни членове на екипажа…
Излязоха обратно в коридора. В крайна сметка може да се окаже, че Елена не е била в чак толкова голяма опасност, трезво си призна Майлс. Но вече е късно…
— По дяволите! — разнесе се ниско, почти животинско ръмжене иззад ъгъла на коридора. — Казах на тъпото копеле да… — В следващия миг притежателят на животинския глас излетя срещу тях, ръцете му стискаха кобур. Реакцията му беше изключително бърза и неволният сблъсък се превърна в смъртоносна атака. Мейхю получи тежък ритник в корема, а Майлс се озова притиснат до стената, без шанс да използва оръжието си.
— Блокирай го, Ард! — изкрещя той миг преди тежък лакът да притисне устата му. Мейхю пропълзя до падналия на пода станър, грабна го и натисна спусъка. Наемникът политна напред, голяма част от енергията на изстрела беше поета от треперещите колена на самия Майлс.
— Решително по-добре е да ги неутрализираме докато спят — промърмори той и с мъка започна да се надига. — Питам се колко като този ще срещнем нататък… Или, по-скоро тази…