Наемниците на Дендарии
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наемниците на Дендарии». Краткое содержание книги:
Воин по произход, но обременен с физически недъзи, 17 годишният Майлс Нейсмит — Воркосиган се проваля на приемните изпити в Имперската Военна Академия.
Принуден да се примири с цивилния живот, той предприема пътешествие до планетата Бета, по време на което след низ от неочаквани събития създава флот от свободни наемници. Въвлечен в междузвезден конфликт, младият Нейсмит трябва да докаже на себе си, че е Вор.
Ботари завъртя ножа, хвана сребристото копче с палеца и показалеца на свободната си ръка, после рязко го дръпна. От устата на наемника се изтръгна дрезгав вик, тялото му инстинктивно се дръпна назад, Майлс и Мейхю го изпуснаха. Човекът падна на колене. Устата му беше широко отворена, а очите му — побелели от ужас.
Ботари разклати имплантацията пред лицето му. От сребристото копче висяха тънки като паяжина жички, за броени секунди електронна технология за хиляди бетиански долари и усилията на няколко екипа микрохирурзи се превърнаха в непотребен боклук…
При вида на този нечуван вандализъм Мейхю пребледня, от устата му се откъсна дрезгаво стенание. Пусна ръката на жертвата и отстъпи до стената, миг по-късно се сгъна на две и започна да повръща.
По-добре да му бях спестил този акт, замаяно си помисли Майлс. Трябваше да повикам Даум…
Ботари приклекна и бавно приближи лицето си към жертвата. Острието на кинжала отново се насочи напред, онзи се сгърчи, гърбът му опря в стената, очите му всеки момент заплашваха да изскочат от орбитите си.
— Тук не става въпрос за болка — изръмжа Ботари и острието се насочи към имплантацията в челото на пилота. — Хайде, почвай!
Забравил лоялност и чувство на дълг, пилотът започна да говори, разтърсван от ужас. Едва ли тази информация може да бъде фалшива, помисли си Майлс. На света няма човек с такава артистична дарба. С усилие на волята забрави за топката в собствения си стомах и напрегна слух. Не трябваше да пропуска нищо, беше длъжен да запомни всяка дума, излетяла от устата на пленника. Дори само заради мъките, на които е подложено едно човешко същество…
Когато пленникът започна да се повтаря, Ботари го вдигна на крака и го изтласка от кабината. Елена и останалите отправиха неуверени погледи в сгърченото окървавено лице, но не зададоха никакви въпроси. Ботари задържа олюляващото се тяло на пилота и го накара да опише вътрешното разположение на совалката за свръзка. После го вкара в капсулата и го привърза към креслото в дъното на кабината. Човекът се сгърчи, от устата му се разнесоха дрезгави стенания. Другите го последваха, избирайки по-отдалечени кресла.
Мейхю се настани пред контролния панел и раздвижи схванатите си пръсти.
— Можеш ли да летиш на такова нещо? — попита Майлс и се отпусна до него.
— Да, милорд.
— Добре ли си? — погледна го загрижено Майлс.
— Да, милорд. — Двигателят на совалката заработи с едва доловимо свистене, корпусът леко потръпна и се отдели от доковата площадка на РГ-132. — Ти знаеше ли какво ще направи? — внезапно попита Мейхю, гласът му беше тих и напрегнат, главата му неволно се извърна към Ботари и пленника, останали в дъното на кабината.
— Не съвсем — призна Майлс.
— Тоя тип е луд! — стисна зъби Мейхю.
— Виж какво, Ард — решително го изгледа Майлс. — Ботари върши каквото му заповядам аз, следователно цялата отговорност е моя!
— Може — сви устни Мейхю. — Но аз видях изражението на лицето му. За разлика от теб, той изпитваше ИСТИНСКО удоволствие!
Майлс помълча, после отново повтори:
— Ботари действа по моя заповед, Ард. Знам какво правя и поемам отговорността!
— Но това не му пречи да е психопат! — просъска Мейхю.
— Той изпълнява това, което му е наредено — настоятелно каза Майлс. — Ако някога имаш проблеми с него, просто се обърни към мен.
Мейхю изруга под носа си и тежко въздъхна:
— Ама и вие сте една двойка!
Майлс насочи вниманието си към кораба на наемниците, който бързо се уголемяваше върху екраните. Беше малък, но бърз, с отлично въоръжение, а елегантните линии на корпуса недвусмислено издаваха произхода му — илириканските работилници, славещи се с най-добрите космически кораби в света. Името му беше „Стрелец“ и Майлс не можеше да не признае, че е подбрано изключително удачно. И дума не можеше да става, че тромавият РГ-132 има някакви шансове за бягство. В сърцето му се промъкна завист към това съвършено творение на смъртта, после изведнъж си даде сметка, че ако всичко върви по план, той съвсем скоро ще бъде негов собственик. "Или, в най-лошия случай — негов временен притежател. Но планът беше сложен и опасен, притеснението отново стисна душата му с желязна ръка.
Скачиха се без никакви инциденти. Майлс напусна мястото до пилота и насочи безтегловното си тяло към външния коридор, където Джесек се нуждаеше от помощ за прикрепването на совалката. Ботари провери как е завързан пленника и бавно доплува до Майлс.
— Добре — въздъхна с неодобрение младежът, разбрал че сега не е време за спорове. — Ти ще влезеш пръв, но аз съм втори…
— Милорд, ще реагирам далеч по-бързо ако не си раздвоявам вниманието — възрази тихо, но решително сержантът.