Преди Империята
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: Дарковър #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Преди Империята». Краткое содержание книги:
— Струва ли си да оцеляваме — изрече неизмеримо горчиво Патрик — или да имаме внуци, ако ще живеят така?
Мори повдигна рамене.
— Не мога да те карам да имаш внуци — заяви той. — Но съм отговорен за онези, които вече са на път. Пък и за колониите без напреднала технология се чака също толкова дълго, колкото и за такива, където нашироко се използва електричество. Ние не ще се крепим на хора като теб — съжалявам, че го казвам, но ти си ни малко в тежест. Необходими на този свят са хората от новохебридската комуна и ми се струва, че ако изобщо оцелеем, то ще е тяхно дело.
— Добре — заключи капитан Лестър, — струва ми се, че това обяснява нещата. — Той се позамисли. — Та какво да очаквам, Мори?
Мори хвърли поглед на записките си и рече:
— В индивидуалния ти регистър пише, че в академията си обичал да правиш музикални инструменти. Това не е от нещата с първостепенно значение, но през зимата можем да отделим хора за подобни занимания. Впрочем, да имаш понятие от стъкларство, фелдшерство, хранене или преподаване в основно училище?
— Постъпих на служба като медик — обяви изненадващо Патрик, — преди да се запиша в офицерския корпус.
— Значи иди поговори с доктор Ди Астуриен в болницата. Засега ще те запиша като санитар, ще работиш и по график заедно с всички годни мъже в строителната програма. Един инженер може да се справи със строежи и проектиране. А ти, капитане…
— Идиотско е да ме наричаш капитан — прекъсна раздразнен Лестър. — Капитан на какво, за Бога?
— Тогава Хари — съгласи се Мори с кисела усмивчица. — Според мен титлите и другите глупотевини ще изчезнат от само себе си през идните три-четири години, но нямам намерение да лишавам някого от тях, ако държи на това.
— Добре, да кажем, че моята съм я отписал — рече Лестър. — Ще ме пратиш да копая в градината ли? След като вече не съм космически капитан, ставам само за това.
— Не — отсече Мори. — Ще ми трябва всичко, което те е направило капитан… може би лидерството.
— Да създам закон срещу запазването на все още живите технологични познания? Да го програмирам в компютъра може би за хипотетичните ни правнуци?
— Не толкова хипотетични в твоя случай — изтърси Мори. — Фиона Макмореър — сега е в болницата за „евентуална ранна бременност“ — ни даде името ти като възможния баща.
— Коя, по дяволите, извинете за израза, коя в тоя дяволски свят е Фиона Макнезнамсикоя? — изцвили Лестър. — Никога не съм чувал за проклетото момиче.
— Има ли значение? — изхили се Мори. — Когато духаше оня вятър, аз правех любов със зелето и бобените кълнове в градината или поне слушах какво ми разказват за неволите си. Повечето от нас са го изкарали в по-… сериозни, нека ги наречем, занимания. Доктор Ди Астуриен ще ти иска имената на всички жени, с които евентуално си имал контакт.
— Спомням си само за една — каза Лестър, — трябваше да се бия за нея и я изгубих. — Потърка избледняващия белег на брадичката си. — О, я почакай… да не би да е момичето с червената коса, от новохебридската група?
— Не знам как изглежда момичето — отвърна Мори. — Но три четвърти от новохебридците са червенокоси, повечето са шотландци и малко ирландци. Според мен имаш голям шанс да се сдобиеш с червенокос син или дъщеря след около девет-десет месеца, освен ако момичето не пометне. Така че виждаш, Лестър, и ти имаш интереси в този свят.