Дъщерята на генерала
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Снежана Донева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дъщерята на генерала». Краткое содержание книги:
Влезе висок мъж, облечен със зелената парадна униформа, с орли на полковник, които бяха отличителните знаци на адютанта на главнокомандващия и с табелка с име, на която беше написано Фаулър.
Той се представи като адютанта на генерал Камбъл. В армията, когато си с униформа, се смята за излишно да се представяш с име и чин, а се предпочита кратко описание на служебното положение, така че хората да преценят дали да имат работа с вас и дали изобщо да ви видят отново.
Ръкувахме се всички наред и полковник Фаулър каза:
— Генералът наистина иска да ви види, но аз бих желал да поговоря с вас първо. Няма ли да седнете?
Седнахме и аз огледах полковник Фаулър. Беше негър и можех да си представя поколенията робовладелци, които са живели тук и които сега сигурно се обръщаха в гробовете си. Във всеки случай Фаулър беше изключително добре обучен, говореше правилно и имаше добри военни маниери. Изглеждаше като идеалния адютант, професия, която беше нещо като комбинация на личен секретар, старши съветник, проводник на генералските заповеди и т.н. Адютантът не прилича на заместник командващия, който също като вицепрезидента на САЩ, няма никакви истински задължения.
Фаулър беше с дълги крака, което би могло да изглежда без значение, но един адютант трябва да има адютантска походка, което означава широки крачки, с които да снове между генерала и подчинените му, за да предава заповеди и доклади. Той не трябва да бяга, така че трябва да си изработи адютантска походка, особено важна на големи паради, където късите дебели крака могат да забавят цялото шоу. Както и да е, Фаулър беше във всяко отношение офицер и джентълмен. За разлика от някои бели офицери, които може да бъдат малко немарливи, като мен, черният офицер, също като офицера жена, трябва да доказва, че е такъв. Интересно е, че негрите и жените все още смятат критериите на белите офицери за свой идеал, макар че в действителност тези критерии и този идеал са били и са само един мит. Но това държи всички нащрек, и следователно е добре. И без друго армията е петдесет процента илюзия.
Полковник Фаулър каза:
— Може да пушите, ако желаете. Нещо за пиене?
— Не, сър — отвърнах аз.
Фаулър потупа няколко пъти с пръсти по облегалките на стола си и започна:
— Това със сигурност е трагедия за генерал и госпожа Камбъл и ние не искаме то да става трагедия за армията.
— Да, сър.
Колкото по-малко кажех, толкова по-добре. Той искаше да говори и продължи:
— Смъртта на капитан Камбъл, която настъпи в гарнизона, в същия гарнизон, където баща й е командир, и по начина по който това се случи, не може да не предизвика сензация.
— Да, сър.
— Мисля, че не е нужно да казвам и на двама ви да не говорите с пресата.
— Разбира се, не.
Фаулър погледна към Синтия:
— Разбирам, че вие сте извършили арест в другия случай на изнасилване. Мислите ли, че има връзка? Може ли да са били двама? Или пък вие да сте хванали не когото трябва?
— Не на въпроса, полковник.
— Но е възможно. Ще го проучите ли?
Явно генералният щаб се е събирал и някой умник го е предложил като възможност или като пожелание, или като официална версия, т.е. наоколо вилнее банда от млади войници, които се слагат на неподозиращите жени офицери. Казах на полковник Фаулър:
— Това няма да мине.
Той присви рамене и отново насочи вниманието си към мен:
— А имате ли някой заподозрян?
— Не, сър.
— Някакви насоки за действие?
— Не в момента.
— Но вие трябва да имате някаква теория, господин Бренер.
— Имам, полковник. Но те са само теории и никоя няма да ви хареса.
Той се наведе напред в стола си, явно недоволен:
— На мен не ми харесва само фактът, че жена офицер е била изнасилена и убита и че престъпникът е на свобода. Няма друго в този случай, което да не ми хареса.
Да се обзаложим ли? Казах:
— Казаха ми, че генералът иска да освободи мен и госпожа Сънхил от този случай.
— Мисля, че това беше първата му реакция. Но той говори с някои хора във Вашингтон и го преосмисли. Ето защо иска да ви види.
— Разбирам. Нещо като предварителен разговор преди да ми възложи работа.
— Може би. — Той добави: — Освен ако вие не желаете този случай. Ако не искате, това няма да има отрицателен ефект върху професионалните ви досиета. Всъщност в тях ще бъде включено препоръчително писмо във връзка с първоначалната ви работа по случая. И на двамата ще бъде предложен тридесетдневен отпуск, който ще започне веднага. — Той погледна от мен към Синтия, после пак към мен. — Тогава няма да бъде нужно да се срещате с генерала и двамата ще можете да си тръгнете веднага.