Дъщерята на генерала

— А какво ще кажеш за Панама.

— Казах на Кифер да ти каже това, за да те накарам да направиш нещо.

— Ти отново излъга.

— Правилно. Защо ли си правя труда?

Един щатски полицай спря и излезе от колата си. Той козирува на Синтия и попита:

— Всичко ли е наред, госпожо?

— Не, този мъж е идиот.

Той ме погледна.

— Какъв проблем имаш, човече?

— Тя ме преследва.

Той погледна обратно към Синтия.

— Какво бихте си помислили за един мъж, който прекарва три дена с една жена и дори не й казва довиждане — попита го Синтия.

— Е… това е доста непочтено.

— Дори не съм я докоснал. Ние просто ползвахме обща баня.

— Ами… добре…

— Той ме покани в къщата си във Виржиния за края на седмицата, а дори не ми даде телефонния си номер или адрес.

Полицаят ме погледна.

— Това вярно ли е?

Отговорих му:

— Просто открих, че още е женена.

Той кимна.

— Да, на човек не му трябват такива неприятности.

Синтия го попита:

— Не мислите ли, че един мъж би трябвало да се бори за това, което иска?

— Разбира се, че трябва.

— Съпругът й също мисли така. Опита се да ме убие — казах аз.

— Трябва да внимавате.

— Аз не се страхувам от него — каза Синтия. — Отивам в Бенинг, за да му кажа, че всичко свърши.

Полицаят й каза:

— Трябва да внимавате.

— Накарайте го да ми даде телефонния си номер.

— Ами… аз не… — Той се обърна към мен. — Защо просто не й дадете телефонния си номер и всички да се махнем от това слънце тук?

— Е, добре. Имате ли молив?

Той извади един бележник и молив от джоба си и аз му казах телефонния си номер и адрес. Той откъсна страницата и я подаде на Синтия.