Обречен на мълчание

Тайсън слушаше радиото на съседите и бе доволен, че и те предпочитат софт пред хард рок. Отново се замисли за Андрю Пикард. Не бе много сигурен къде точно в Саг Харбър се намира той в този момент, но благодарение на неговата книга и на приложените в нея военни топографски карти знаеше много точно къде се е намирал през 1968 година при Уей. Нощта на Тет е заварила Пикард в щаба на Първа дивизия на южновиетнамската армия — В една местност в североизточния край на цитаделата. Взводът на Тайсън напредваше на изток и след малка отбивка при болница „Милосърдие“ стигна на няколко километра от стената на цитаделата. Задачата им бе да се свържат с останалата част от Първа дивизия на южновиетнамската армия, която се бе измъкнала от обсадата и бе тръгнала на запад през тесните улици на самата цитадела. Тайсън предположи, че ако бе осъществил своята задача, може би щеше да срещне Пикард, който бе един от десетината американци, които се бяха укрили при дивизията на южновиетнамската армия. Предположи също, че Пикард щеше да бъде много щастлив да срещне американци и навярно щеше да направи една снимка на Тайсън и да драсне няколко реда за него. Може би двамата щяха да си поделят канче японски джин. И ако Тайсън можеше да гледа в бъдещето, положително щеше да доближи автомата си до главата на Пикард и да му пръсне черепа.

Тайсън погледна скалата отвъд заливчето. В дворовете зад виличките светеха японски фенери, а скарите за барбекю изпускаха силна миризма на въглища и мъждукаха загадъчно в тъмнината. Някой, който нямаше търпение да дочака Четвърти юли, пусна ракета и тя озари черното небе на изток. Миризмата на въглища във влажната нощ му напомняше силно за онази миризма, която се простираше навсякъде из виетнамските села по обяд. Той се сети също и за цветните фенери, направени от хартия, които бяха провесени навсякъде преди Тет, и за небето през нощта, озарено от фойерверки, които всъщност не бяха никакви фойерверки. Въобрази си, че заливът при проливите бе река Пърфюм, а осветените лодки бяха сампани, понесли се надолу към Южнокитайско море. Нощем бе лесно човек да си представя разни неща, да изпада в различни настроения, да си фантазира или пък да му се привиждат кошмари, да намира спокойствие и мир или пък да се сражава отново на бойното поле. Но със сигурност знаеше едно нещо за онзи осветен от фенери бряг на отсрещната страна: там някъде живееше Андрю Пикард и някой ден преди края на лятото Тайсън щеше да почука на вратата му.