Обречен на мълчание
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Люба Енчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обречен на мълчание». Краткое содержание книги:
Сега обаче Бен Тайсън е преследван от медиите, от военната прокуратура и от кошмара, който той се опитва да забрави. Застрашени са семейството, кариерата и чувството му за достойнство.
И само една жена е в състояние да разкрие истината за неговото минало — и да го освободи.
Ван Аркън забеляза, че другите кимаха в знак на съгласие. Заговори доста безизразно:
— На Тайсън може да не му стане много приятно, когато разбере, че ще бъде разпитван от жена.
Той натисна едно копче и на екрана се появи следващата страница. Петимата офицери четяха страниците от досието на Харпър, докато те се сменяха на екрана една след друга.
— Не е омъжена — отбеляза Ван Аркън. Репликата му не предизвика никаква реакция. — Сержанте, дайте снимката — обади се той по вътрешния телефон.
Филмчето се превъртя набързо, после спря на една леко мъглява снимка. Операторът я нагласи на фокус и на екрана се появи черно-бяла снимка на жена със светла буйна коса. Устата й бе отворена в широка усмивка, имаше големи очи и лунички. Пръв наруши тишината лейтенант Гибс:
— Ако такава жена ми звънне на вратата, веднага бих я поканил да влезе.
Последваха няколко похотливи усмивки. Ван Аркън чу Гибс да казва още нещо, но различи единствено думата „съпруга“. Отново последва смях.
— По-спокойно! — отсече Ван Аркън.
Капитан Конъли наблюдаваше генерала на светлината на прожекционния апарат. Тя забеляза, че Ван Аркън се замисли дълбоко. Лорейн Конъли бе подочула, че на Ван Аркън никак не му се нравят неприличните подмятания, които пускаха по-младите му офицери по адрес на съпругата на Тайсън. Лорейн Конъли силно подозираше, че генерал Ван Аркън не е много добре разположен към човек с такава жена.
Тишината се наруши от гласа на полковник Спенсър:
— Генерале, знам, че ако изберем жена, това може да породи някои проблеми, но ако наистина държите на имиджа, който ще се създаде, то пред нас е един чудесен имидж. — И той посочи снимката на Керън Харпър. — Изглежда така, сякаш току-що е слязла от някоя реклама на „Кока-кола“.
Ван Аркън потри брадичката си замислено. Той ясно съзнаваше, че назначаването на жена за следовател щеше да допринесе изключително много за създаването на положителен имидж на Главната военна прокуратура. Освен това щеше да разсее и някои наскорошни критики във връзка с назначаването и повишаването в чин на жените в състава под негово командване. Пентагонът щеше да бъде много доволен.
Лейтенант Гибс като че ли четеше мислите му:
— Това ще вдъхне вяра на хората в мотото на плаката за набиране на доброволци в армията: „Дай най-доброто от себе си.“
Ван Аркън го погледна с лека досада, после отново се отдаде на мислите си. Съзнаваше, че ако Харпър оплескаше разследването на случая, това не би се отразило зле на офицерите, повечето от които бяха мъже. И ако Керън Харпър си навлечеше проблеми с разследването, Белият дом щеше да е принуден да назначи официално следствие със съдебни заседатели, с призоваване на свидетели, щеше да назначи работна група, подкрепяна от военния криминален следствен отдел и ФБР. Разбира се, съществуваше възможност майор Харпър да не попадне на доказателства, които да дават основание обвиненията да се представят за обсъждане от съдебни заседатели, които после да решат дали случаят да се предаде на съда. Но Ван Аркън не смяташе, че тази възможност е много вероятна, имайки предвид наличните обвинения. Той изгледа офицерите пред себе си. Имаше чувството, че бяха склонни да изберат Керън Харпър да води следствието.
— Има ли някой нещо против да назначим майор Харпър по член 31 за следовател по случая Бенджамин Тайсън? — попита генералът.
Никой нямаше възражения. Ван Аркън изгледа капитан Лорейн Конъли така, сякаш искаше да й внуши, че след като се е изложила на критиката, трябва да е готова за последствията.
— Добре. Избираме майор Харпър — каза Ван Аркън. Той се обърна и се загледа в снимката на Керън Харпър, която все още си стоеше на екрана. Стори му се, че зад свежата външност и топлата усмивка прозираха силен характер и някаква проницателна интелигентност — резултат, смяташе той, на трудното изкачване от селската беднота до доброто образование, дипломата по право и военния пост. И той бе роден в беднотия в една ферма в Пенсилвания, на по-малко от 150 километра от мястото, където се намираше сега. И като Керън Харпър, мислеше си той, се бе изкачвал сам, без да създаде дом. Тежко е, когато има и други, които да зависят от теб, а ти си започнал от дъното на дупката и ти е необходим половин човешки живот, за да стигнеш едва дотам, откъдето са тръгнали останалите.