Вавилон 17
- Автор: Дилейни Самуел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Мадански
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вавилон 17». Краткое содержание книги:
Битката започна толкова неочаквано, че Ридра едва не пропусна началото. Дадоха залп по ежекторите на вражеския кораб и черния корпус се осея от взривове. Бяха нужни само четири секунди и половина, за да се отворят оцелелите двадесет и седем ежектора и първите паяци на Завоевателите. Но Ридра вече мислеше на Вавилон-17.
В своето забавено време тя видя, че „Тейрик“ се нуждае от незабавна помощ. И самата дума „помощ“ съдържаше отговора откъде да я получат.
— Сменяме стратегията, Бътчър. Следвайте ме с десет кораба. Моят екипаж започва! — колко бавно се точат английските думи… Последва тромавият отговор на Бътчър:
— Кипи, прати пилите отзад и им кажи да чакат там!
В това време Ридра бе успяла да продиктува траекторията на навигаторите и пилота.
Брас ги завъртя под прав ъгъл спрямо статис-течението и след миг тя видя „пилите“ зад кърмата. Рязък завой — и те се оказаха в тила на противниковите паяци.
— Подпали ги, Бътчър!
Ръката му легна на пулта.
— Да ги изтласкам към „Тейрик“?
— Огън, по дяволите!
Бътчър започна да стреля. Пилите последваха примера му.
След десет секунди стана ясно, че Ридра е права. „Тейрик“ летеше към сектор К, а отпред присветваше несъразмерния кайбирийски кораб, неугледен и някак разнебитен. Кайбирийците поддържаха Съюза и поне един Завоевател знаеше това, защото даде изстрел в посока на грозното съоръжение, увиснало пред него. Ридра видя как оръдията на паяка изплюха зелен пламък, който не успя да достигне целта си. Завоевателят се превърна в дим, който моментално и беззвучно се разпръсна. Същата участ сполетя още един паяк, после трети, четвърти…
— Изчезваме, Брас! — и те рязко завиха нагоре и надясно.
— Какво е това? — обади се Бътчър.
— Топлинен лъч. Кайбирийците не го използват, ако не ги нападнат. Затова се наложи ние да организираме нападението — тя отново мислеше на английски. Очакваше да й прилошее или да й се замае главата, но възбудата бе прогонила болката.
— Бътчър! — изрева Джебъл. — Какви ги вършите там?
— Подейства, нали?
— Да, ама оставихте дупка в защитата ни, дълга десет километра!
— Кажете му, че ще я запушим след една минута, веднага след като изтикаме още една група пред кайбирийците — намеси се Ридра.
Джебъл явно я чу.
— А през тези шестдесет секунди какво ще правим, млада госпожице?
— Ще се биете като дяволи!
И следващата партида вражески паяци изчезна в топлинни лъчи. Високоговорителят ги предупреди:
— Бътчър, обкръжават ви!
— Сигурно са разбрали как ги прекарваме!
— Имаш шест паяка на опашката, Бътчър. Разкарай ги, и то бързо!
— Лесно ще се из’ъкна от тях, Ка’итане — обади се Брас от своята каюта. — Те са в лъча на своя кора’-’айка, а аз ’ога да действа’ сво’одно.
— Трябва да им скроим номера още един път и преимуществото ще е на наша страна.
— Ще опитаме да разкъсаме мрежата — Бътчър хвана микрофона. — Пилите да се разпръснат и да бутат паяците отзад!
— Действаме. Дръжте се, момчета!
— Ей, Бътчър, един се дърпа!
Намеси се Джебъл.
— Благодаря, че ми върнахте пилите, но един се е залепил за вас и се натиска за ръкопашна.
Ридра хвърли въпросителен поглед на Бътчър.
— Герои! — в гласа му личеше отвращение. — Опитват се да се приближат и да ни вземат на абордаж… Това е работа за моите хора. Брас, обърнете и карайте право към тях, или се приближете колкото може по-близо. Нека си мислят, че сме се побъркали.
— Може да си счу’и’ ре’рата…
Корабът подскочи и Ридра почувства как коланите се впиват в тялото й. Юношески глас по вътрешната връзка:
— Внимание!
Вражеският паяк на екрана се плъзна встрани.
— Имат добра възможност да се скачат, ако това име е целта. Само че не знаят, че разполагаме с пълен екипаж, докато те са не повече от двама…
— Вни’ание, Ка’итане!
Неприятелският кораб запълни екрана. Чу се скърцане от триенето на корпусите. Бътчър се усмихваше, докато разкопчаваше коланите.
— Следва ръкопашен бой! А вие накъде?
— С вас.
— Имате ли вибропистолет?
— Разбира се — тя отвори пелерината си. — А това е ванадиева тел. Страхотно оръжие…
— Да вървим! — той премести стрелката на гравитационното поле на едно „g“.
— Това пък защо?
Вече бяха в коридора, когато Бътчър отговори:
— Не е много удобно да се бием със скафандри. Полето ще запази годна за дишане атмосферата около двата кораба на около пет-шест метра от повърхността. Ще запази и топлина, макар и малко.
— Колко малко? — тя се качи след него в асансьора.