Обичай ме
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обичай ме». Краткое содержание книги:
Току-що завършила колеж, в навечерието на сватба, която ще й осигури безоблачен и богат живот, тя изобщо не подозира, че мечтаният пръстен с диамант ще се окаже безкрайно далеч от ръката й.
Вместо на изискано коледно парти, тя попада в изкърпено като стари джинси самолетче, управлявано от страхотно привлекателния, но и страхотно арогантен развейпрах Харлан Бойд — олицетворение на всичко, което тя ненавижда у мъжете. Но защо й е толкова трудно да се откъсне от прегръдките му? Ще успее ли разглезената и твърдоглава Сейдж наистина да хване юздите на собствения си живот и да го насочи в посоката, която й нашепва сърцето?
— Защо тогава не ни каза, Сейдж? Защо трябваше да се преструваш през тези няколко седмици?
— Защото това си бе мой проблем и не исках да ви въвличам в него. Ако ви бях казала, само щях да помрача радостта от раждането на Джейми. Щях да съсипя празника на всички. Щях да ви накарам да се чувствате неловко.
— И все пак, трябваше да ни се довериш, Сейдж — меко изрече той — Нали семейството е точно за това. Всички ние приемаме присърце грижите и тревогите на всеки един от нас. Знаеш го. — Той се засмя. — След обаждането на Белчър, Лъки не е спрял да повтаря, че му иде да отпрати за Хюстън и да направи Травис на кайма.
Тя изразително завъртя очи.
— Страхотно!
— Кажи само една дума и тръгваме и двамата.
Тя се усмихна с благодарност и отрицателно поклати глава, а сърцето й преливаше от щастие и любов.
— Но все пак благодаря за предложението.
— Мама ще получи истеричен припадък.
— О, Боже, Чейс, наистина! Ужасявам се при мисълта, че ще трябва да й кажа. Веднага ще започне да ме налива с горещ чай и да ме тъпче с храна.
— Ще трябва да я изтърпиш. Тя ще се почувства по-добре, ако я оставиш да се посуети около теб. — Чейс протегна ръка към колата й. Тя също подаде нейната и той я стисна. — Сигурна ли си, че си добре?
— Не се безпокой за мен. Изобщо не бях толкова съсипана, колкото вие си мислите.
— Радвам се да го чуя, Сейдж. Травис не е кой знае каква загуба.
— Вярно е. Другата загуба е далеч по-голяма. Не можахме да се възползваме от контактите на доктор Белчър в света на бизнеса.
Той поклати глава с упоритост, която й беше добре позната.
— Няма начин. Ще преживеем някак и без помощта на Белчърови.
Беше й приятно да разбере колко много държат братята й на нея и макар позицията им да не беше от най-умните, тя демонстрираше лоялността и загрижеността им за нея.
Сейдж леко стисна ръката на Чейс и я пусна.
— Отивам си вкъщи. Сутринта тръгнах много рано от Хюстън и вече съм готова за сън.
Наистина изглеждаш малко изморена и напрегната.
— Марси е много добър слушател, в случай че искаш да поговориш с някоя жена за случилото се.
— Не искам повече да мисля за това. Предпочитам да се отнасям към цялата тая неприятна история като към едно лошо преживяване в миналото ми и да продължа напред.
Чейс я изгледа недоверчиво. Усещаше, че има още нещо, което я притеснява, но не можеше да разбере какво е то.
— Върви си у дома и се наспи добре.
— Точно това възнамерявам да направя. Довиждане.
Тя затвори прозореца на колата, махна му с ръка и потегли. Когато се прибра вкъщи, с удоволствие забеляза, че няма никой. Лори и Девон вероятно бяха излезли на пазар. Тя се изкачи по стълбите, като уморено се подпираше с едната си ръка на полираните перила, а с другата влачеше куфара си. Инстинктивно се запъти към стаята си, но след това се сети, че в нея вече живее друг. Обърна се и влезе в стаята за гости.
След като се изкъпа, тя внимателно огледа тялото си в огледалото, закачено на вратата на банята. Изглеждаше точно така, както бе изглеждала винаги. Но това беше невъзможно. Чувстваше се толкова различна и просто не можеше да си обясни защо промените в нея си оставаха невидими.
Но най-необяснимо от всичко бе защо бе позволила това да се случи, и то с Харлан Бойд. Безброй млади мъже се бяха опитвали да я спечелят, използвали бяха най-различни средства — смешни, нелепи, романтични.
Сейдж се хвърли върху леглото си.
Харлан. Със съвсем малко усилия той бе постигнал това, което толкова много други младежи се бяха опитвали, но без какъвто и да бил успех.
Никога преди подобен акт не й бе изглеждал правилен и естествен. Травис я бе молил, разбира се. По едно време дори беше предложил да си наемат апартамент и да живеят заедно. Беше й казал, че иска да достигнат по-голяма интимност във взаимоотношенията си. Причините й да не се съгласи бяха неубедителни дори за нея самата и затова не му отговори веднага, а след време той спря да настоява.
След това се появи този синеок, строен скитник и тя се предаде веднага, щом я погледна. И в това нямаше никакъв смисъл. Харлан представляваше всичко онова, което тя не харесваше у мъжете. Искаше бъдещият й съпруг да има поне някакви изгледи за успешна кариера. Харлан очевидно не притежаваше никакви средства. Тя копнееше за комфорта и удобствата на големия град. Той предпочиташе праха и мръсотията в провинцията.
През последните тридесет и шест часа бе преживяла една крайно унизителна среща с доктор Белчър, провалила се бе в първия си опит да направи нещо за Тайлър Дрилинг и се бе любила с единствения работник, нает на работа в компанията.
— Справяш се страхотно, Сейдж — саркастично прошепна тя, притиснала лице към възглавницата си.