Адският свят
- Автор: Грийн Саймън
- Серия: twilight of the empire #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сийка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Адският свят». Краткое содержание книги:
— Отлично — изрече дрезгаво той. — А сега какво?
Линдхолм сви рамене.
— Не можем да се върнем назад, следователно трябва да вървим напред. Има още една врата, там, зад машините.
Корби погледна Де Чанс. Тя се бе обърнала, лицето й бе сгърчено и обезумяло, вслушвайки се в нещо, което само тя можеше да чуе.
— И така — обобщи той, — какво мислите с есперката? Съгласна ли сте?
— Да — отговори Де Чанс. Изразът й не се промени. — Нямаме друг избор. Всички пътища са блокирани. Освен това има нещо горе пред нас, което искам да видя.
Линдхолм я погледна внимателно.
— Какво е то, еспер? Какво има пред нас?
— Нещо интересно — изрече Де Чанс замечтано.
Тя се обърна с гръб към двамата си спътници и закрачи уверено между чуждите машини към вратата в дъното. Корби и Линдхолм бързо се спогледаха и тръгнаха след нея. Корби все още не вярваше в есперността й, но досега тя се бе оказала права. Пък и какъв смисъл има да стоят тук и да спорят в съседство със стая, пълна с чудовища? Той изгледа подозрително чуждите машини, когато минаваше покрай тях, но те останаха тихи и загадъчни. Това бяха структури с форми и очертания, ала без никакъв смисъл. Или поне не такъв, какъвто той беше в състояние да разбере.
Де Чанс пристъпи през отворената врата и вдигна фенера си, за да освети стаята. Корби и Линдхолм се скупчиха зад нея. Стените се извиваха високо нагоре към засенчения таван. Стаята се простираше отвъд светлината на фенера. Той осветяваше мътно безкрайни редици метални килийки, които изпълваха пространството, образувайки нещо като пчелна пита. И там, в тези гнезда, в тази пчелна пита, лежаха хиляди и хиляди млечнобели сферички, подредени по големина от човешки юмрук до човешка глава.
— Приличат на онази топка, която вие намерихте в монолита — досети се Линдхолм. — Какво представляват?
— Памети — отвърна Де Чанс меко. — Склад на памети. Историята на този град и на онова, което е живяло тук. Отговорите на всички наши въпроси.
Тя тръгна към най-близката килийка, но Линдхолм сграбчи ръката й и я накара да спре.
— Почакайте малко, еспер. Спомнете си как реагирахте към една, подобна сфера, когато бяхме в монолита. Няма да казвам какво може да ви направи това чудо.
— Точно така — подкрепи го Корби, — и освен това чудовищата може да нахълтат всеки миг. Трябва да продължим нататък.
— Не — отсече Де Чанс. — Информацията, съдържаща се в тези сфери, ни е нужна. Без нея нямаме никакъв шанс да оцелеем тук, в Ада.
Линдхолм кимна неохотно и освободи ръката й.
— Добре. Ръс, потърси има ли някакъв изход, а аз ще пазя. А вие, Де Чанс, все пак побързайте. Ние наистина нямаме много време.
Есперката кимна, очите й жадно се приковаха към килийките със сферите. Тук някъде, в тази безконечна пчелна пита, бяха скрити отговорите, от които се нуждаеше, отговорите, които ще придадат смисъл на заплашващото ги безумие. Тя се движеше бавно, бродейки през извиващите се купчини и оставяйки се на своята есперност да я води. Навсякъде около нея сферите горяха в мозъка й като множество свещички, блещукащи в тъмнината. Те бяха стари, много стари и паметта им избледняваше. Но някои от тях все още горяха ярко, лумваха и блестяха и есперността водеше Де Чанс при тях. Тя простря ръце.
Най-напред се появи бледосиво сияние, като на включен монитор, след това първите изображения започнаха да достигат до нея като отделни кадри от някакъв филм.
Разумът на Де Чанс беше зашеметен от силното въздействие. Тези образи бяха толкова необикновени, толкова чужди, почти съкрушително неопределими, но тя бавно започна да изтръгва смисъл и значение от тях. И така, историята се разгърна пред нея, историята на една велика раса, която сънува чудесен сън. Видя как този чудесен сън се превърна в кошмар, в кошмар без край.
Чуждият разум на Улф IV развил странна и великолепна наука. Използвали я, за да се освободят от тиранията на постоянната физическа форма. Нямалого го вече робството, наложено от една-единствена, твърда форма, техният физически облик бил въпрос на личен избор. Животът им станал свободен и чудесен.
Пораствали им крила и политали волно с вятъра. Пригаждали телата си да могат да изравят дупки в земята. Извисявали се над атмосферата, гмуркали се във вулканите, плувайки в разтопената лава. Те станали господари на Битието, притежатели на всичко.