Изменящата се земя [bg]

Но това, което го караше да побеснява бе, че със сигурност бе видял човека, който му трябваше, да профучава покрай него в едно от разклоненията само преди миг. Той дори го бе извикал по име, но не беше получил никакъв отговор. Докато стигне онова място, човекът бе изчезнал и макар че беше го следвал успешно известно време, гадната свинска смрад бе пресрещнала следата, беше се смесила с нея и я бе погълнала.

Великанът стигна до едно разклонение на тунела, зави и продължи все наляво до следващия. Изглежда, изборът нямаше никакво значение. Единственото наистина важно нещо бе да продължава да върви. Рано или късно…

Гласове!

Той се извърна. Не. Бяха някъде отпред, не зад него.

Забърза и гласовете се усилиха. Човекът изследва друго разклонение на тунелите пред себе си и хукна към центъра им. После, като се обърна бавно избра онзи, който водеше надясно.

Да.

Имаше завой, отклонение. Някъде отвъд него се движеха и разговаряха хора. Той хвана този път, без да бърза особено. Слабата светлина вече почти се виждаше.

Като премина завоя, видя мъжете. Вървяха отдясно наляво по друго разклонение, като този, който беше начело, държеше високо една факла. Трябва да бяха около половин дузина, включително и стареца. Не можа да разбере думите им, но му изглеждаха радостни. Освен това бяха дрипави и когато се приближи, усети, че миризмата им е много силна, сякаш са били затворени дълго време в място, напълно лишено от хигиенни условия.

Мъжът застина в мрака и ги загледа. Не след дълго вече беше в тунела, по който те се отдалечаваха. Зави в посоката, от която бяха дошли, и продължи.