Изменящата се земя [bg]

— Но действаше и срещу мен.

— Нали разполагаше с огледалото!

— Огледалото не действа.

— Започнах да подозирам това едва днес следобед, след като Баран бе споменал нещо и помолих Туалуа да ми го изясни, преди да полудее. Ти не дойде ли през него?

Джелерак поклати глава и отново се усмихна.

— Трябваше да го направя по сложния начин. Да не намекваш, че Баран е намислил да се противопоставя на интересите ми?

— Не съм сигурна. Може да се е опитвал да ти помогне, като се старае да отстрани нечия намеса.

— Това ще се изясни. Дали проблемът на Туалуа е в това, което си мисля?

— Тъмната му страна се надига и той се опитва да се бори с нея.

— Хм. За съжаление, това ще направи общуването с него по-трудно. Прекаленият егоизъм ще съпътства някои иначе похвални чувства. Май ще е най-добре първата ми работа да бъде възвръщане на нормалното му състояние, така че да ми помогне да се възстановя от някои болежки.

— Би ли могъл напълно да му помогнеш — освен временното облекчение?

— Уви, лейди, не мога. Защото кой би могъл да триумфира над собствената си тъмна природа? Впрочем, да знаеш къде мога да намеря девственица наоколо?

— Не знам… Може би някоя от младите робини… За какво ти е?

— О, ще ни е необходимо едно досадно човешко жертвоприношение, за да пооправим нашия Древен. Нямаше да има нужда от това, ако бях в по-добра форма, но сега нещата стоят точно така. Не се безпокой, имам заклинание за намиране на девици, което мога да използвам. Всъщност май ще е по-добре да се заема с това незабавно. Така че ще се оттегля, лейди.

— Довиждане, Джелерак.

— Може би по-късно ще имам нужда от услугите ти като преводач.

— Ще бъда тук.

— Отлично.

Той прекоси стаята, стигна до вратата, отвори я, усмихна се и кимна. Излезе.

Семирама си играеше с чашата и се чудеше дали сега огледалото се бе изчистило и колко далеч би могло да отведе някого или неколцина.