Дълга целувка за сбогом
- Автор: Ливайн Пол
- Серия: Джейк Ласитър #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Дълга целувка за сбогом». Краткое содержание книги:
Животът си вървеше чудесно, тъй че полицията едва ли щеше да се тревожи за някакво старомодно отвличане на трупове. Питах се обаче дали Роджър е чул. Или Мелани Кориган. Полицаите сигурно щяха да й се обадят. Може би трябваше да я проследим, да видим дали няма да се срещне с Роджър за обсъждане на положението. Ненадейно Синди прекъсна размислите ми.
— Една мацка те търси на втора линия, su majestad22
— Има ли си име?
— Да, и мазно гласче като зехтин.
— Синди, моля те, не ми е до гатанки. Имах тежък уикенд.
— Мисис Кориган търси Джейкъб Ласитър.
Само това ми липсваше.
Набързо определих позицията си: не съм очаквал обаждането, но и не съм изненадан.
— Джейк — каза тя, след като я поздравих с официален глас, — боя се, че имам неприятности.
Тя помълча. Оставих я да изчака, после казах:
— Четох статията във вестника. Какво става?
— Не знам, но съм съсипана. Не можеш да си представиш как ме боли. Все си мисля как е осквернил гроба на Филип, за да открадне тялото. Ужасно.
— Кой?
— Роджър, естествено. Не виждам кой друг би го сторил, освен ако е замесена и оная малка кучка.
Олеле! Изтръпнах и по гърба ми сякаш плъзнаха късчета лед. Да видим какво точно знае.
— Защо ще се меси Сюзън? Ами Роджър? И изобщо кому е притрябвало да го прави?
— Не знам, може заедно да са го убили. А сега премахват уликите.
— А за какво им е тялото на Силвия Кориган?
Тя отново помълча, после отвърна:
— Защо не питаш добрия доктор?
Толкова много въпроси и толкова малко отговори.
— Защо се обаждаш?
— Мислех да те наема. Нали разбираш, за свой адвокат.
Ето, че изведнъж всички почваха да ме търсят. Докторът, дъщерята, вдовицата.
— Не ми се вижда добра идея. Изобщо не знам дали имаш нужда от адвокат, пък и няма как да работя за теб, след като съм защитавал Роджър Солсбъри.
— Жалко — каза тя и по гласа й личеше, че наистина съжалява. — Щяхме да поработим добре.
Намек, несъмнен съблазнителен намек. Искрица, която да се раздуха до буен пожар с още няколко прошепнати думи или с потриването на онова стройно, стегнато тяло в моето. Един вид, молба за преразглеждане на делото. Реших засега да оставя съдебното решение в сила.
— Съжалявам, мисис Кориган — казах аз твърдо като адвокат, който отхвърля подкуп. — Просто няма да стане.
— В такъв случай не ми остава друго, освен да си върша работата без твоята помощ.
Не възразих и след още няколко думи се сбогувахме. Мислено се потупах по рамото, а върху черния небосвод на подсъзнанието ми прелетя като падаща звезда едно ослепително видение — разголеното тяло на Мелани Кориган.
Срещата беше за два следобед, но Роджър Солсбъри подрани с десет минути. Необичайно за доктор. Беше със сако и вратовръзка. Също необичайно. По нашите места лекарите обикновено предпочитат небрежната външност бяла престилка и смачкани обувки. Но не и Роджър. Синьо спортно сако, сиви панталони, елегантни мокасини. Приличаше на студент от скъп колеж. Той сърдечно поздрави Синди, хвърли за миг поглед навън към едно туристическо корабче в залива, после се настани на креслото под умиращия от жажда фикус.
Чарли Ригс пристигна двайсет минути по-късно и се извини за закъснението. Имаше важна причина — идваше от Евърглейдс, където ходеше два пъти годишно при един японски бръснар за подстригване и подкастряне на брадата. Почти не личи, че те е кълцал с рибарски нож, рекох аз и Чарли ми благодари. После се изкашля, приглади обновената си брада и надяна очилата върху миниатюрния си нос. За мен това бе сигнал да започна.
— Роджър, положението е много неудобно за нас с Чар ли.
Роджър Солсбъри хвърли безизразен поглед към Чарли, после отново се завъртя към мен и аз продължих:
— Трябва да ти призная нещо…
Роджър се разсмя.
— Обикновено клиентите се изповядват пред адвоката, нали?
— Да, но случаят е различен в редица отношения. Знаеш ли, че някой е влязъл в гробницата на Филип Кориган и е откраднал тялото?
— Четох го във вестника. Много странна работа. Сигурно са ония смахнати природозащитници от островите.
Ригс пак се изкашля. Аз преглътнах и казах:
— Точно така, двама смахнати. Ние с Чарли.
Той вдигна вежди.
— Не може да бъде. Защо?
— Сюзън Кориган искаше да се направи аутопсия, Мелани Кориган възрази. Трябваше да избираме. Но исках да те уведомя преди да предадем пробите в лабораторията. И да те питам имаш ли да ни кажеш нещо.
Роджър сви рамене.
— Какво да ви кажа?
Ако лъжеше, значи покрай химията и биологията бе изучавал и актьорско майсторство.
22
Ваше величество исп. — Б.пр.