Гай-джин (Част III)

— Господарят Йоши е майстор — заяви Койко и с радост отпи от сакето. Хълбоците и гърбът я боляха от целодневното друсане в паланкина, бедрата — от двудневната езда, а главата — от усилието да загуби, а да изглежда така, сякаш ламти за победа. Тя умело прикриваше всичко това, както и потиснатостта си, че днес почти не бяха напреднали в пътуването. Това очевидно бе разочаровало Йоши. „Ала и двамата знаехме, че не бе възможен още един усилен преход — помисли си тя. — Той трябва да продължи сам, а аз ще го последвам. Ще ми се отрази добре да остана насаме за известно време. Такъв живот, колкото и да е прекрасен, изтощава.“

— Утре рано ще продължа с трийсет войници, а на теб ще оставя десет под командата на Абе. Ще ме последваш до Йедо без бързане.

— Разбира се. Разрешаваш ли ми да пътувам колкото се може по-бързо?

Той се усмихна:

— Това само ще ме зарадва, но единствено в случай, че пристигнеш с бодър дух и тяло, а не измъчена.

— Дори и да се измъча, усмивката ти незабавно ще ме излекува. Да изиграем ли още една игра?

— Да, но не го.

Тя се засмя:

— Е, тогава се налага да се поприготвя. — Койко се изправи и излезе във външната стая, като притвори шоджи зад себе си. Чу я как говори на Сумомо, но вниманието му бе заето с утрешния ден, с Йедо и с гай-джин.

Гласовете на жените заглъхнаха. Бяха излезли. Йоши допи сакето си с наслада и влезе в най-вътрешната стая. Там футоните и ватираните завивки бяха разстлани върху безупречни татами. Главната украса се състоеше от зимни пейзажи. Той свали ватираната си юката, потрепери и се плъзна под пухения юрган.

Койко се върна. Йоши я чу как се разтакава в съседната стая. После влезе и се запъти направо към банята, където имаше гърнета за през нощта, ако стане нужда, кани с вода за пиене и съдове за миене.

— Отпратих Сумомо да спи в друга стая тази нощ — извика му Койко оттам — и помолих Абе да постави един войник на пост отвън със заповед да не те безпокои до заранта.

— Защо го направи?

Койко се върна в спалнята.

— Това ще е последната ни нощ за известно време. Споменах му, че няма да продължа с вас утре. Сега те искам изцяло и само за себе си.

Тя спокойно се измъкна от кимоното и се гушна до него.

Макар Йоши да я бе виждал гола многократно, макар тя да го бе вълнувала многократно, макар да бе спал с нея многократно, тази нощ бе многократно по-хубава от всички други.

В двореца в Киото един от съгледвачите на дворцовия управител почука на вратата на спалнята му, разбуди го и му връчи миниатюрно цилиндърче от пощенски гълъб.

— Току-що го заловихме, господарю.

Бе адресирано до Сайто, главния дворцов съветник на Бакуфу, и носеше личния печат на тайро Нори Анджо. Дворцовият управител се поколеба, после разчупи печата с лакирания си нокът.

Анджо бе изпратил съобщението призори: