Гласът на острието
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Гласът на острието». Краткое содержание книги:
Логън Деветопръстия, инквизитор Санд дан Глокта, капитан Джизал дан Лутар, Първият магус Баяз — това са имена, които ще обогатят списъка с колоритни и многопластови герои на любителите на фентъзи. Около тях се гради трилогията „Първият закон“ — едно приключение в брилянтно замислен свят, който едновременно плаши и очарова.
— Дано да си заслужава това, което имаш да казваш. — Сълт отметна назад полите на дългото си бяло палто и грациозно седна на пейката. — Простолюдието пак се е вдигнало на оръжие в Келн. Някакъв местен лорд идиот да вземе да обеси няколко селяни и сега ние да оправяме бъркотията! Колко трудно е да управляваш едно кално поле и шепа селяндури? Не се иска да си мил с тях, просто не ги беси! — Устните му се изпънаха в тънка линия, докато очите му стрелкаха гневни погледи по поляните. — Дано да си заслужава идването ми тук.
В такъв случай ще гледам да не те разочаровам.
— Вилем дан Роб е мъртъв.
Сякаш за да подсили ефекта на казаното от Глокта, пияният войник залитна, метна се през борда на лодката и с плясък падна вън водата. Звукът от гръмогласния смях на приятелите му достигна до пейката с известно закъснение.
— Бил е убит — добави Глокта.
— Хм, случва се. Просто вземи следващия в списъка и го прибери. — Сълт смръщи вежди и се изправи. — Не мисля, че имаш нужда от одобрението ми за всяка дреболия. Точно за това се спрях на теб. Просто се захващай и свърши работата — тросна се Сълт и понечи да си тръгва.
Няма нужда от бързане, архилекторе. Това е проблемът на здравите крака, склонен си непрекъснато да тичаш напред-назад. А когато имаш проблем с движението, много внимателно се замисляш и не помръдваш, докато не си напълно сигурен, че се налага.
— Следващият в списъка също е претърпял малка злополука.
Сълт се обърна. Едната му вежда многозначително се повдигна.
— Нима?
— И останалите също.
Архилекторът стисна устни и седна обратно на пейката.
— Всичките ли?
— Всичките.
— Хм — замисли се Сълт. — Интересно. Текстилната гилдия разчиства след себе си, а? Въобще не съм очаквал подобна липса на милост. Времената се менят, определено, времената се… — Сълт се отнесе в мисли и се намръщи. — Смяташ, че някой им е дал списъка на Рюз, нали? Мислиш, че някой от нашите хора е пропял. Затова ме извика тук, прав ли съм? Да не мислиш, че просто избягвам стълбите? До един убити? Всяко едно име от списъка? Точно в нощта, когато отиваме да ги приберем? Въобще не вярвам в съвпаденията. Нима, архилекторе?
Очевидно не вярваше. Лицето на Сълт придоби мрачно изражение.
— Кой е виждал самопризнанието?
— Аз и двамата ми практици, естествено.
— Имаш ли им пълно доверие?
— Напълно им се доверявам.
Настъпи мълчание. Лодката в езерото се носеше неуправляема, докато войниците в нея се суетяха с вдигнати във въздуха гребла. Онзи във водата се смееше, пляскаше с ръце и пръскаше другарите си в лодката.
— За известно време самопризнанието беше в кабинета ми — промърмори архилекторът. — Възможно е някой от служителите ми да го е видял. Възможно е.
— Имате ли им пълно доверие, Ваше високопреосвещенство?
Сълт застина, с приковани в Глокта ледени очи.
— Не биха посмели. Знаят на какво съм способен.
— Значи остава началник Калайн — каза тихо Глокта.
Устните на архилектора останаха почти неподвижни, когато заговори.
— Действай много внимателно, инквизиторе, много предпазливо. Навлизаш в опасни води. Глупаците не стават началници в Инквизицията, независимо как изглежда отстрани. Калайн има много приятели както в Палатата на въпросите, така и извън нея. Влиятелни приятели. Всяко обвинение срещу него трябва да е подкрепено с железни доказателства. — Сълт внезапно спря, за да изчака една групичка жени да се отдалечат. — Железни доказателства — просъска отново той в момента, в който жените не можеха да го чуят. — Намери ми този убиец.
Лесно е да се каже.
— Разбира се, Ваше високопреосвещенство, но боя се, че разследването ми удря на камък.
— Не съвсем. Имаме още един неизигран коз. Самият Рюз.
Рюз?
— Но, архилекторе, той сигурно вече е в Англанд. Сигурно сега се поти в някоя мина или нещо подобно. Ако въобще е изкарал толкова дълго.
— Не. Той е тук, в Агрионт, под ключ и стража. Реших, че ще е най-добре да го задържа.
Глокта едва успя да скрие изненадата си. Умно. Много умно. По всичко личи, че глупаците не стават също и архилектори в Инквизицията.
— Използвай го за примамка. Ще накарам секретаря си да занесе на Калайн съобщение, че съм поддал. Че съм готов да оставя Текстилната гилдия да продължат да работят, но при по-строги правила. И че като жест на добра воля съм готов да освободя Рюз. Ако Калайн е източникът им на информация, смея да твърдя, веднага ще им каже, че Рюз е свободен. И, сигурен съм в това, те ще изпратят убиеца да го накаже за развързания му език. А ти ще го заловиш, докато се опитва да го стори. Ако ли пък убиецът не се появи, е, просто ще трябва да потърсим предателя другаде. И в двата случая не губим нищо.