Планетата на ветровете
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард, Татъл Лайза
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планетата на ветровете». Краткое содержание книги:
— Я си кажи, че си най-добрият й клиент — закиска се Марис. — Кога пък си пусна брада?
— Ами преди месец трябва да беше. Не съм те виждал цяла година.
Марис кимна.
— И Дорел ми се оплака от същото последния път, когато се видяхме на Ейрие. Каза, че те чакал да си пийнете заедно, а ти не си се появил.
— А, това ли? — намръщи се Гарт. — Тогава бях болен, нищо особено. И на мен ми се скара после. — Той се наведе над котлето и взе да разбърква съдържанието му. — Кльопачката скоро ще е готова. Гладна ли си? Аз съм го готвил — това е южняшка яхния, с много подправки и вино.
— Чу ли, С’Рела? — обърна се Марис към момичето. — Изглежда, най-сетне ще хапнеш свястна храна. — Тя изтика момичето до Гарт. — Това е С’Рела от „Дървокрил“, една от най-добрите ми ученички. Тази година ще отнеме крилете на някоя нещастна душа. С’Рела, запознай се с Гарт, един от любезните ни домакини и мой стар приятел.
— Не чак толкова стар — възрази Гарт и огледа С’Рела от главата до петите. — Хубава е като теб на младини, само дето е по-слабичка. — Дали лети също толкова добре?
— Опитвам се — рече С’Рела.
— А, и скромна на всичкото отгоре — отбеляза той. — Какво пък, тук, на Скълни, знаем как да посрещаме летци, дори и начинаещи. Потрябва ли ти нещо, миличка, само ми кажи. Гладна ли си? Манджата скоро ще е готова. Всъщност защо не ми помогнеш с подправките? Ако не си го разбрала още, не съм истински южняк. — Той я хвана за ръката и я придърпа до огнището. — Я първо опитай. Кажи ми честно, какво мислиш?
Докато С’Рела сръбваше от лъжицата, Гарт се огледа, посочи и каза на Марис:
— Виж кой те търси. — На вратата беше застанал Дорел, с метнати на рамо криле, и й махаше. — Върви при него — рече Гарт. — Аз ще забавлявам С’Рела. Нали съм домакин в края на краищата. — И я побутна към вратата.
Марис му кимна с благодарност. Дорел остави крилете и вдигна ръце да я посрещне. Марис се притисна в него и той я целуна. Когато се отпусна в обятията му, тя почувства, че се разтреперва.
— Какво има? — попита той. — Цялата трепериш. И си изморена. Да не си се пресилила?
— И Гарт ме попита същото — засмя се тя. — Не, нищо ми няма.
— Не хитрувай, обич моя. Познавам те по-добре, отколкото предполагаш. — Той я прегърна и отново я притисна към себе си. — Защо не ми кажеш какво има?
Марис въздъхна. Наистина се чувстваше изморена, но едва сега го осъзна.
— Може да не съм обръщала внимание — призна тя. — Напоследък не спя добре. Кошмари…
Дорел я хвана за ръката и я поведе към отрупаната с ястия маса в дъното, където се бяха събрали повечето летци.
— И какви са тези кошмари? — попита, докато наливаше вино в чашите.
— Само един. Пропадам. Пропадам в безветрие, удрям се във водата и загивам. — Тя отхапа парче сирене и го преглътна с глътка вино. — Вкусно.
— Сигурно, нали е от Кехлибарен — рече Дорел. — Но как може да те безпокои един сън? Не мислех, че си суеверна.
— Не съм. Но това не е всичко. Уф, как да ти обясня! Не ми дава мира. Обаче има и друго…
Дорел я гледаше и чакаше да чуе останалото.
— Става дума за състезанието — рече тя. — Мисля, че ще имаме неприятности.
— Какви неприятности?
— Миналия път, като се видяхме на Ейрие, ти споменах, че при нас се мести един от учениците на „Въздушния дом“.
— Е, и? Какво толкова?
— Той е тук, на Скълни. Смята да участва като претендент за криле. Вал.
Лицето на Дорел помръкна.
— Вал?
— Еднокрилия — тихо каза Марис.
Той се намръщи.
— Еднокрилия. Сега вече разбирам защо си потисната. Не очаквах, че ще опита отново. Как мисли, че ще го посрещнем?
— Не си прави илюзии — обясни Марис. — Според мен си дава сметка как гледат на него летците.
Дорел повдигна рамене.
— Не че съм очарован от вестта, но тя едва ли ще развали духа на състезанието. Няма да е трудно да го игнорираме, а и се съмнявам, че ще му позволят да спечели отново. Никой не е губил близък роднина тия дни.
Марис неволно се дръпна. В гласа на Дорел се долови омраза, а и думите му прозвучаха като нейните, когато Вал пристигна в академията.
— Дор — рече тя. — Той е добър. Подготвя се старателно от години. Научил е много. Зная, защото летях с него.
— Летяла си с него?
— По време на обучението. В „Дървокрил“. Но какво…
Той допи виното и остави чашата.
— Марис — подхвана със странно променен глас. — Нали не искаш да ми кажеш, че си му помагала? На Еднокрилия?
— Той е наш ученик и Сена ме помоли да се занимавам с него. Не съм там, за да си търся любимци и да подкрепям само тях.
Дорел изруга и я сграбчи за ръката.
— Да излезем навън. Не искам да говорим за това тук, където могат да ни чуят.