Планетата на ветровете
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард, Татъл Лайза
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планетата на ветровете». Краткое содержание книги:
— Горе ще се държим един за друг. Никакви трикове — те са за състезанието. Днес искам от теб да се съсредоточиш върху продължителния полет. Досега не си летяла толкова надалеч, но не се безпокой, достатъчно си издръжлива, за да успееш. Аз ще те наблюдавам постоянно, но едва ли ще имаш нужда от моята помощ.
— Благодаря — кимна С’Рела. — Ще се постарая.
Марис също кимна и даде знак на Деймън и Лиан да разгънат крилете й. Когато свършиха, отскочи от ръба на скалата, последвана от виковете и пожеланията на останалите ученици, и се понесе в студеното течение на вятъра. Описа един кръг, докато излети и С’Рела; опитваше се да прецени старта й като съдия от състезанието.
Без никакво съмнение С’Рела значително бе подобрила стила си. Нямаше я предишната непохватност, тя вече не се колебаеше при излитане, а скачаше смело и бързо избираше най-подходящия вятър, за да се отдалечи от скалата.
— Вече не вярвам, че крилете ти са дървени! — подвикна й Марис.
После двете закръжиха нетърпеливо в небето в очакване на Вал.
Беше ги изчакал, облегнат на една ограда, с безразлично лице, сякаш не искаше да има нищо общо с всеобщото веселие и нетърпение. Беше си поставил крилете пръв, без чужда помощ. Сега се приближи към развълнуваната група ученици, мина между тях и спря на самия ръб на скалата. Разгърна първите три сегмента, но дори не си направи труда да ги закопчае. След това пъхна ръце в презрамките, наведе се, коленичи и отново се изправи.
Деймън понечи да му помогне в разгъването на крилете, но Вал се обърна и рязко му подвикна нещо — Марис не можа да чуе какво, тъй като бе доста високо, но видя, че Деймън се отдръпна обидено.
И тогава Вал се засмя и скочи.
Някой изпищя, чуха се уплашени ругатни. Тялото на Вал летеше право надолу, двайсет стъпки, четирийсет…
А после внезапно той спря да пада, крилете му се разтвориха, сякаш изникнаха от въздуха, и сребристият им плат блесна на слънцето. Подхванат от вятъра, Вал се понесе стремително над разпенените вълни. До ушите на Марис долетя победният му смях.
Погълната от полета, С’Рела въобще не забелязваше, че постоянно губи височина. Марис й викна да внимава и опомнило се от уплахата си, момичето леко повдигна лявото си крило. Вятърът я понесе към крепостта, тя улови едно възходящо течение и отново започна да се издига. Сена ругаеше Вал за необмислената му постъпка, но учениците бяха избухнали във възторжени аплодисменти, а той не обръщаше внимание на никого и продължаваше да набира височина. След около минута се озова над Марис и се насочи към Голям Шотан. Не й оставаше нищо друго, освен да го последва. Когато се приближи на достатъчно разстояние, за да я чува, Марис почна да го ругае — заимстваше за целта от много по-богатия речник на Сена.
Вал й отвърна с безгрижен смях.
— Този номер е колкото опасен, толкова и глупав! — крещеше Марис. — Достатъчно беше да заяде само една панта и щеше да се разбиеш в скалите!
— Затова пък вече знаеш, че съм по-добър от Гарвана — отвърна Вал през смях.
— Гарвана беше глупак — викна тя. — Затова накрая загина. Ти пък откъде знаеш за него?
— От една песен на брат ти — викна й и той. След това се наклони и бавно се отдалечи, прекъсвайки разговора.
Изгубила всякакво желание да го следва, Марис се върна при С’Рела, която летеше стотина стъпки по-назад. Когато се приближи забеляза, че момичето е пребледняло и едва се крепи.
— Какво стана? — посрещна тя Марис. — Щях да умра от ужас.
— Вал прави номера — отвърна Марис. — Имаше един летец, Гарвана — той правеше същото. Вал е измислил своя версия.
Известно време С’Рела летя мълчаливо — мислеше за чутото — после лицето й отново възвърна цвета си.
— А аз си помислих, че някой го е бутнал — извика тя. — Ама биваше си го номера — много красиво!
— Безумие — отвърна Марис. Обаче беше втрещена — как можеше С’Рела да си помисли, че някой от съучениците й е способен на подобна постъпка — да бутне Вал от скалата! Изглежда, Еднокрилия наистина й влияеше зле.
Останалата част от полета, както предполагаше Марис, протече без особени трудности. Марис и С’Рела летяха заедно, а Вал се рееше далеч пред тях и високо в небето — явно предпочиташе компанията на дъждовните птици. Успяха да го държат в полезрението си целия следобед, но не без усилие.
Вятърът беше попътен, духаше с постоянна сила в посока към Скълни. Не се налагаше да правят нищо повече, освен да се отдадат на волята му. На моменти почти скучен полет, но Марис не съжаляваше за това. Заобиколиха брега на Голям Шотан, чиито заливи гъмжаха от рибарски лодки, натъпкани с улов. Разгледаха Града на бурите от въздуха, с неговото голямо пристанище и щръкнали по хълмовете вятърни мелници — С’Рела се опита да ги преброи, но дори не стигна до средата, когато вече подминаваха града. А малко преди залез-слънце, в открито море между Малък Шотан и Скълни, С’Рела видя за първи път в живота си истинска сцила, чийто издължен врат се полюшваше високо над вълните.