Жените на Цезар (Част II: Весталките)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жените на Цезар (Част II: Весталките)». Краткое содержание книги:
Думите му донякъде я объркаха, но Сервилия изпитваше толкова непреодолимо презрение към съпруга си, че дори не се засегна.
— Кога ще се изпълнят екзекуциите?
— В този същия миг. Рекох си, че ще е най-добре да се прибера у дома, преди да е дотичал Катон.
Сервилия скочи на крака.
— Бруте!
Но Силан изрече с горчива усмивка:
— Късно е, скъпа. Много късно. Катон вече е тук.
Сервилия все пак понечи да излезе, но в следващата секунда пред нея се беше изправил Катон. С дясната си ръка беше сграбчил Брут за ухото и го влачеше със себе си.
— Влез и я виж с очите си: майка ти, уличницата! — изрева той, пусна Брут и го блъсна пред себе си. Толкова силно го удари в гърба, че младежът се олюля и щеше да падне, ако Силан не го беше подкрепил. Брут изглеждаше толкова смутен и наплашен, че навярно не разбираше какво точно се случва край него. Силан предвидливо се отдръпна встрани.
„Какви са тези странни чувства, които ме обземат? — чудеше се той. — Защо след всичко това душата ми се радва, защо се чувствам отмъстен? Днес целият град научи, че съм рогоносец, но за мен това сякаш не е толкова важно, колкото тази наслада — да видя как жена ми се опозорява. Трудно бих могъл да виня за нещо Цезар. Всичко е било заради нея, в това съм убеден. Той не се занимава с жените на хора, които не го предизвикват в политиката, а до днес аз нищо не бях сторил против интересите му. Тя е била, сигурен съм. Желаела го е, преследвала го е. Тъкмо затова предложи Брут да се ожени за дъщеря му! За да стане Цезар част от семейството. Той не би се оженил за нея, затова Сервилия е трябвало да плюе на гордостта си. Истински подвиг за жена като нея! А сега Катон, мъжът, когото тя най-силно ненавижда, се гаври с двамата, които най-много обича — Брут и Цезар! Свърши се с щастливите й дни. Отсега нататък животът й ще бъде една безконечна война. Както е било в детството й. О, Сервилия ще надделее! Но колко ли ще бъдат свидетелите на триумфа й? Аз самият няма да го доживея, за което мога само да се радвам. Моля се да си отида по-напред от всички други.“
— Погледни я тази уличница! — ревеше Катон и удари с все сила Брут по главата.
— Мамо, мамо, какво е станало? — прохленчи Брут. Главата му кънтеше от удара, в очите му напираха сълзи.
— Мамо, мамо! — присмя му се Катон. — Мамо, мамо! Колко си наивен, Бруте, какво мамино синче, каква подигравка с мъжкия пол! Брут-бебето, Брут-кукличката! Мамо, мамо! — И още веднъж го удари.
Сервилия реагира с бързината на отровна змия. Толкова внезапно се нахвърли върху Катон, че той дори не успя да се усети навреме. Тя се озова между него и Брут и свила пръсти като котешки нокти го сграбчи за лицето. Ноктите й потънаха в плътта му, все едно птица го закълва с клюна си. Катон инстинктивно затвори очи. Сервилия с все сила натисна и прокара ръце по лицето му, раздирайки кожата му.
Дори храбрият воин Катон трябваше да отстъпи пред подобна ярост. Тихо извика от болка, отдръпна се и отвори очи: пред погледа му се разкриваше най-ужасната картина, която виждаше през живота си, може би като изключим лицето на покойния му брат: Сервилия се беше облещила насреща му и скърцаше със зъби, все едно се канеше да му прегризе врата. Под неразбиращите погледи на сина си, мъжа си и природения си брат в следващия миг тя пъхна пръсти в устата си и блажено изсмука късчетата плът по тях. На Силан му прилоша и бързо излезе от стаята. Брут припадна. Катон остана сам-самичък срещу сестра си, облян в кръв.
— Махай се и повече да не си стъпил тук — заповяда му Сервилия.
— Някой ден синът ти ще бъде мой!
— Ако само се опиташ, Катоне, това, което ти се случи сега, ще ти се струва майчина ласка.
— Ти си чудовище!
— Просто се разкарай, Катоне.
Той си тръгна, скрил обезобразеното си лице в гънките на тогата си.
— Защо не се сетих да му кажа, че аз поръчах убийството на Цепион? — попита се тя на глас и коленичи над безжизненото тяло на сина си. — Няма значение — махна с ръка, избърса пръстите си и разтърси Брут. — Това ще го запазя за още по-специален случай.
Брут бавно дойде в съзнание и отвори очи.
— Стани и седни на кушетката.