Авемпарта
- Автор: Салливан Майкл Дж.
- Серия: Откровенията на Ририя #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 978-954-2989-08-0
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Авемпарта». Краткое содержание книги:
Проблемът е чудовището. Отговорът са двама крадци.
Когато мизерстваща млада жена наема Ройс и Ейдриън да спасят далечното й селце от среднощни нападения, двамата отново биват заплетени в делата на магьосника Есрахаддон. Докато Ройс се мъчи да разгадае тайните на древна елфическа кула, Ейдриън се опитва да организира селяните в отпор срещу тайнствения убиец. Отново започналото като обикновена кражба на меч поставя двойката крадци в центъра на огнена буря — ала този път изходът може да реши съдбата на Елан.
- Няма - каза Фанън тъжно.
Ако не бе три години по-млад, Фанън би могъл да бъде близнак на Моувин. И двамата имаха отличителните белези на Пикъринг: остри ъгловати лица, гъста черна коса, блестящи бели зъби и широки рамене, които се стесняваха в тесни, атлетични кръстове. Фанън бе малко по-жилав и по-нисък, и за разлика от Моувин, чиято коса бе винаги хаотична, беше прилежно сресан.
- Точно затова трябва да спечелиш - каза Моувин на брат си. - Което ти, естествено, ще сториш, защото си Пикъринг, а Пикърингови никога не се проваляме. Я погледни онзи там. Та той няма никакъв шанс.
Ариста не си направи труда да стане. Моувин бе правил това цяла нощ - сочеше разни хора и обясняваше как по походката или начина им на носене на меч личало, че Фанън може да ги надвие. Тя не се съмняваше, че той е прав, просто се бе поуморила да го чува.
- Каква е наградата за това съревнование? - запита тя.
- Още не са я обявили - промърмори Фанън.
- Най-вероятно злато - отвърна Моувин, - може би във формата на някакъв трофей, но не това прави победата ценна. Престижът е. Веднъж Фанън да спечели, ще се е сдобил с име. Е, той вече има името на Пикъринг, но няма титли. След турнира ще му се отворят възможности. Разбира се, може и да е земя. Тогава ще е уреден.
- Надявам се; със сигурност не искам да свърши в манастир.
- Още ли пишеш поезия, Фанън? - запита Ариста.
- В последно време не съм.
-Биваше я... поне това, което си спомням. Ти пишеше непрекъснато. Какво се случи?
- Той научи поезията на меча. Тя ще му служи далеч по-добре от тази на перото - отвърна вместо брат си Моувин.
- Кой е този? - запита Фанън, сочейки на запад.
- Това е Рентинуал - каза Моувин. - Самообявилият се за гений. Чуйте това. Домъкнал е със себе си онова нещо, огромното приспособление.
- Защо?
- Казва, че е за надпреварата.
- Какво е?
Моувин сви рамене:
- Не знам, обаче е голямо. Крие го под покривало и скимти като момиченце при всяко подскачане на каруцата.
- Я кажи, това не е ли принц Рудолф?
- Къде? - Ариста се изправи на лакът.
Моувин се изкикоти:
- Шегувам се. Олрик ни каза за... твоята заблуда.
- Срещал ли си Рудолф? - попита тя.
- Всъщност съм - отвърна Моувин. - Магаретата се чудят защо ги сравняват с него.
Отне им секунда, сетне Фанън и Ариста избухнаха в смях, към който се присъедини и Моувин.
- Той е кралски боклук, това е сигурно и аз бих бил доста разстроен, ако трябваше да прекарам остатъка от живота си да целувам това магаре. Честно, Ариста, изненадам съм, че не превърна Олрик в жаба или нещо от сорта.
Тя спря да се смее:
- Какво?
- Да го омагьосаш. Седмица като жаба би. какво има?
- Нищо - отвърна тя, отпускайки се обратно на земята и преобръщайки се по корем.
- Хей, съжалявам, не исках да.
- Всичко е наред - излъга тя.
- Беше просто шега.
- Предната ти ми хареса повече.
- Ариста, зная, че не си вещица.
Настъпи дълга неловка тишина.
- Съжалявам - каза Моувин.
- Доста време ти отне - каза тя.
- Би могло да бъде по-лошо - обади се Фанън. - Олрик би могъл да те принуди да се омъжиш за Моувин.
- Това е наистина извратено - каза Ариста, докато се претъркулваше и сядаше. Моувин я изгледа наранено и изненадано. Тя поклати глава: -Имах предвид, че би било като да се омъжа за брат. Винаги съм гледала на вас като на семейство.
- Не казвай това на Денек - отвърна Моувин. - Той е влюбен в теб от години.
- Наистина?
- И не му казвай, че съм ти казал. Най-добре забрави изобщо.
- Ами тези двамата? - рязко попита Фанън, посочвайки към масивна червено-черна палатка, от която точно излизаха двама мъже. Единият от тях бе огромен ахенобарбус. Носеше алена туника без ръкави със зелен драпиран шарф и метален шлем с няколко вдлъбнатини. Другият бе слаб и висок, с дълга черна коса и къса брадичка. Носеше червено расо и черно наметало със символа на счупена корона на гърдите си.
- Не мисля, че би искал да се забъркваш с когото и да било от двамата - каза най-накрая Моувин. - Това е лорд Ръфъс от Трент, военачалник на Лингард, водач на клан и ветеран от десетки битки срещу дивите хора на Естрендор, да не споменаваме, че е героят от битката при Вайлън Хилс.
- Това е Ръфъс? - промърмори Фанън.
- Чувал съм, че има темперамента на зла жена и ръката на мечка.
- А другият кой е; онзи, със счупената корона?
- Това, мили ми братко, е страж и се моли на никой от двама ни да не се налага да виждаме някой от техния тип по-отблизо.
Докато Ариста наблюдаваше двамата мъже, тя видя силует да се откроява на светлината на далечен лагерен огън - много нисък, с дълга брада и издути ръкави.