Авемпарта

- Олеле! - ахна Бърнис. Миг по-късно главата на Моувин Пикъринг се появи на прозореца, който надничаше вътре от гърба на коня си, така че черната му коса обрамчваше лицето му.

- Как мина? - дяволито се хилеше той. - Да се готвя ли за война?

Ариста се смръщи.

- Толкова добре, а? - продължи Моувин, без да подозира за създаваната от него суматоха. - Ще говорим по-късно. Трябва да открия Фанън, преди да е започнал да се дуелира с някого. Привет, Хилфред. Това ще е върхът. Кога за последно лагерувахме заедно? До после.

Бърнис си вееше с две ръце, взирайки се в тавана със зяпнала уста. Виждайки нея и армията джинджифилови човечета пръснати по пейките, завесите, пода и скута на дойката, Ариста не можа да сдържи усмивката си.

- Права беше, Бърнис. Бисквитките наистина ме развеселиха.

* * *

- Видя ли го? - Фанън посочи към мъжа в кафяв велурен жакет. -Това е сър Ендън, вероятно вторият най-велик жив рицар след сър Брек-тън.

След още един ден пътуване, което я остави недоспала, Ариста бе в лагера на Пикърингови, криейки се от Бърнис. Момчетата споделяха елегантна едновърха шатра на зелени и златни ивици, която бяха разпънали в източния край на главния лагер. Тримата седяха под украсения с фесто-ни навес, опънат между два пръта от дърво. На левия се вееше златният сокол върху червен фон - символ на рода Есендън, а на десния - зеленият банер на Пикърингови. Сравнен с лагерите на повечето благородници, техният изглеждаше скромен. Някои приличаха на малки замъци и издигането им отне часове на групите слуги. Пикърингови не се бяха обременили с излишен товар: два жребеца и два товарни коня носеха целия им багаж. Нямаха маси или столове и Ариста се отпусна на парче брезент. Ако Бърнис можеше да я види, щеше да получи инфаркт.

Ариста нямаше нищо против. Струваше й се чудесно да лежи и да се протяга под небето. Напомняше й за лятото, когато бяха деца. Вечерта възрастните танцуваха, а децата лежаха по гръб на южния хълм в Дрон-дил Филдс, броейки падащите звезди и светулките. Тогава бяха присъствали всички: Моувин, Фанън, Олрик и дори Ленар - преди последната да се превърне в дама. Спомни си хладния нощен ветрец, тревата върху босите крака, обширните звезди на небосклона и далечния звук на оркестъра, който свиреше „Калид Портмор“, галилинската народна песен.

- А виждаш ли едрия мъж в зелената туника ей там? Това е сър Грей-вин, той е търсач. Работи предимно за църквата. Знаеш, дири артефакти, убива чудовища, такива работи. Той е един от най-известните приклю-ченци. Родом е от Вернес, това е чак близо до Делгос.

- Знам къде е Вернес, Фанън - отвърна Ариста.

- Точно така, сега ти се налага да знаеш всички тези неща, нали? -каза Моувин. - Ваше Високотържествено Посланичество - по-възрастният Пикъринг направи тържествен седнал поклон.

- Сега ти е смешно, но само почакай - каза му тя. - И ти ще си получиш своето. Един ден ще бъдеш маркиз. Тогава няма да има само игри и забави. Ще имаш отговорности, господинчо.