Наградата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Уайът Хънт [bg] #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Снежинка Вакрилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наградата». Краткое содержание книги:
— Извинете, господа — каза първият, — имате ли нещо против да ми кажете…?
Джул обаче вече бе пристъпил пред Хънт с картата си в ръка. Представи се, спомена магическата дума „убийства“ и ченгетата се превърнаха в две мили момчета, които питаха могат ли с нещо да помогнат.
— Тя го намери — каза Хънт.
И действително, Русо бе застанала насред тинята и размахваше ръце.
Джул се обърна отново към ченгетата.
— Всъщност, момчета, можете да помогнете. Моля единият от вас да се обади на дежурния и да му каже да извика криминолози колкото се може по-бързо. Кажете му, че става въпрос за Комо едно осемдесет и седем.
Лорейн Хес, изпълняваща длъжността директор на младежкия проект „Сънсет“, стоеше и кършеше ръце на прага на кабинета си, застанала пред двамата полицейски инспектори.
— Казвате обаче, че все още не сте сигурни дали е от лимузината, така ли?
— Точно така.
Сара Русо проявяваше разбиране към очевидно разстроената жена. Тя кимна и заговори със своя внимателно модулиран, изискан, незаплашителен тон.
— Засега само сме пратили манивелата в полицейската лаборатория за анализ. И до този момент ни е известно единствено, че това е основният вид манивели, които са стандартни за много коли, включително и за „Линкълн таун“. Съществува малък шанс, ако се окаже, че това е оръжието на убийството, по него все още да има следи от косата или кръвта на господин Комо, или друго нещо, което да ни даде ДНК, но може и нищо да няма. Във всеки случай обаче предметът е силно замърсен и ще отнеме известно време, предполагам даже много време, за да разберем със сигурност с какво си имаме работа. — Тя изобрази професионалната си усмивка, която изглеждаше напълно искрена. — Междувременно инспектор Джул и аз поговорихме и решихме, че навярно ще си струва да проверим, дали лимузината на господин Комо си има манивела.
— Но защо? — попита Хес. — Мислех, че лимузината си е била вече тук по времето, когато той е бил убит. Така разбрахме.
Джул реши да се намеси:
— Това може и да е вярно, но…
— Вярно е, убедена съм, инспекторе.
— Добре, така да е, но ако се окаже, че всъщност манивелата липсва — равнодушно сви рамене Джул, — това поне ще ни подскаже възможността някой тук в „Сънсет“ да е въвлечен в убийството.
— Манивелата обаче може да е изчезнала от лимузината и все пак да не е оръжието на убийството.
— Да, разбира се — съгласи се Сара. — Но по същата логика, ако пък не липсва, ще се върнем в началната си позиция. Може да е коя да е манивела, от коя да е от стотиците коли в града. При всички случаи, идеята е, че с ваше позволение бихме искали да проверим.
Хес отметна от челото си един изпаднал кичур.
— Да, разбира се. Искам да кажа, това се разбира от самосебе си, но все пак не трябва ли да имате съдебна заповед или нещо подобно?
При този неочакван въпрос Джул стрелна с поглед Русо. Той се покашля.
— Една съдебна заповед би ни дала абсолютното право да вземем тази кола и щателно да я претърсим — каза той, — а съм сигурен, че можем да получим такава доста бързо. Помислихме си обаче, че бихме могли да си спестим малко време и усилия, докато издирваме убиеца на господин Комо, като просто се отбием и попитаме дали не може да огледаме багажника, това е всичко.
— Да — каза Хес. — Разбира се.
— Паркирана е отстрани, нали? — попита Русо. — Имате ли резервни ключове?
— Да и да, сигурна съм, че тук някъде има допълнителни ключове, може би в кабинета на Доминик. Ще ми дадете ли минутка?
Русо кимна.
— Колкото ви е необходимо.
Хес се обърна, влезе в кабинета си, отвори едно-две чекмеджета, въздъхна, затвори ги, върна се при инспекторите, пресече фоайето и влезе в офиса на Комо.
— Малко е нервна, не мислиш ли? — прошепна Джул.
— Не й се иска да си мисли, че може да е някои от нейните хора.
— А би трябвало да се радва, че има шанса да докаже, че не е никой от тях. Искам да кажа, че ако манивелата е там…
— Зная какво имаш предвид. Но колкото повече си мисля за това, какво всъщност ще докажем? Ако е там, това нищо не значи. Ако не е там, пак нищо не значи.
— Ще означава, че някой я е взел.
— Голяма работа. Кога? Преди шест месеца? Вчера? А дори и нашата манивела от лагуната да е нещото, което го е убило, откъде да знаем, че в крайна сметка тя принадлежи точно на тази лимузина?