Не я дразни
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Не я дразни». Краткое содержание книги:
— Не, не! Никаква полиция! Те казаха, че ако се обадим в полицията, ще го убият! Не знаете колко са жестоки!
— Значи ще чакаме условията на откупа — отсече Хинкъл. — А междувременно вие се овладейте. Моля ви!
Но Хелга не можеше да се контролира. Заровила глава във възглавницата, тя горчиво плачеше.
Хинкъл намръщено я изгледа. После влезе в банята и пусна две приспивателни в чаша с вода. Надигна главата й и доближи чашата до устните й.
— Не искам, не искам!
— Пийте и престанете да се държите като дете! — заповяда икономът.
Тя изпи течността, потръпна и се отпусна на възглавницата.
— Страшно много го обичам! — простена. — Господи, дано не му причинят болка!
Взел ръката й, Хинкъл чакаше въздействието на лекарството. Обляна в сълзи и издаваща тихи стенания, Хелга най-сетне потъна в тежък сън.
Тя си спомни всичко това и го погледна с виновни очи. Хинкъл невъзмутимо наливаше кафе в чашата й.
— Вие бяхте чудесен, Хинкъл — промълви Хелга. — Не зная какво бих правила без вас… Срамувам се за снощното си държане.
— Съвсем разбираемо, госпожо — кимна с глава Хинкъл. — След няколко дни господин Гренвил ще се върне и вие пак ще сте щастлива.
— Дано! — въздъхна тя и отпи глътка кафе. — Казаха, че днес ще получим условията на откупа. Дали ще се обадят по телефона?
— Твърде вероятно, госпожо — отвърна Хинкъл. — Обикновено използват телефоните… Сега ще ви напълня ваната. Ако междувременно се обадят, аз ще се разправям с тях — очите му загрижено се спряха върху лицето й. — Днешният ден вероятно ще бъде тежък за вас, госпожо. А жена в тежко положение се чувства най-добре, когато изглежда добре…
След тези думи влезе в банята и пусна крановете.
Хелга преглъщаше сълзите си. Хинкъл е прав, държи се невероятно мило и лоялно. Изчака го да напусне стаята, после влезе във ваната. След няколко минути уви около тялото си дебела хавлия и се зае с лицето си. Облече светлосиня копринена блузка и черен панталон, после отправи очи в огледалото.
Аз съм Хелга Ролф, каза си тя. Аз съм влюбена. Крис ще се върне при мен. Защото аз съм една от най-богатите жени в света и притежавам магическия ключ на Хърман Ролф! Ще откупя Крис, каквото и да ми струва това!
Стана и се насочи към терасата, където Хинкъл се бе заел да полива цветята. Той вдигна глава, огледа я и одобрително кимна.
— Бих казал, че сте много красива, госпожо, ако ми позволите тази волност…
— Благодаря, Хинкъл, много сте любезен.
— Няколко корена са повехнали и се нуждаят от грижи, госпожо — рече икономът. — Може би няма да е зле да се заемете с тях… От опит зная, че градинарството е изключително успокояващо занимание, а пред нас е тежък ден, вероятно изпълнен с очакване… — ръката му махна по посока на малка плетена кошничка с ножици и други градинарски приспособления. Хелга покорно се зае да подрязва мъртвите цветя — нещо, което правеше за пръв път в живота си. И Хинкъл отново излезе прав. Работата действително я успокои, макар Гренвил да не излизаше от главата й.
В единадесет и четвърт Хинкъл се появи с шейкър в ръце.
— Предлагам едно питие за освежаване, госпожо.
Тя кимна, влезе вътре да измие ръцете си и отново излезе на терасата.
— Ще позвънят ли, Хинкъл?
— Да, госпожо — започна да налива питието й икономът. — Това е война на нерви и аз съм сигурен, че вашите трябва да бъдат в отлична форма.
— Всичко е наред — отпусна се на стола тя. — Безпокоя се само да не му причинят страдания. От тази мисъл просто ми става зле!
— Защо да го правят, госпожо?
— Бяха толкова зли!
— Може би няма да бързат с обаждането — поклати глава Хинкъл. — Предлагам да хапнете един омлет. Трябва да имате сили…
После звънецът на входната врата издрънча и лицето на Хелга стана бяло като вар.
— Моля ви, госпожо — спокойно я изгледа Хинкъл. — Вероятно е пощальонът, оставете на мен… — след тези думи бавно прекоси терасата и се насочи към вратата.
Отвори и се озова лице в лице с Арчър. Размениха си продължителни погледи, после Арчър широко се усмихна:
— Здравейте, Хинкъл, нали все още ме помните?
Хинкъл запази желязно самообладание, лицето му си остана все така безизразно.
— Господин Арчър, струва ми се — леко повдигна вежди той.
— Точно така. Искам да се видя с госпожа Ролф.
— Госпожа Ролф не е у дома — сковано отвърна икономът.