Не я дразни
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Не я дразни». Краткое содержание книги:
Бърни премисли чутото, после бавно кимна с глава:
— Добре, Лъки. Иди да си легнеш, аз съм екстра в тази стаичка… — потупа по рамото възрастния мъж и добави: — Сложил съм супата на огъня. Няма да забравя да ти напълня паницата, когато кипне…
Лъки се ухили.
— С тези осем деца все не ми стигат мангизите, Бърни. Можеш да останеш тук, докогато поискаш. Ето телефонът — вдигаш слушалката и получаваш всичко, което пожелаеш. Храна, кафе, уиски… — старият мафиот беше останал с впечатлението, че Бърни има неприятности с полицията и търси сигурно убежище. Прочел безпогрешно мислите му, Бърни не си направи труда да го разубеждава.
— Чудесно, Лъки — рече той. — Може би ще прибера при себе си един-двама приятели. Нали нямаш нищо против?
— Абсолютно нищо — поклати глава Лъки. — Стига да не им пука, че ще спят на пода…
— Няма да им пука.
Стиснаха ръцете си, после Лъки бавно се спусна по стълбите и се прибра в къщата. Каза на жена си, че Бърни вероятно си има неприятности и ще се нуждае от храна. Жена му, с пет години по-млада, само вдигна ръце. Вече петдесет години живееше с Лъки и нито веднъж не му се беше противопоставила. Изпълняваше всичко, което й се възлагаше, и никога не задаваше въпроси.
Бърни лежеше на старото легло и мислеше. Малко преди полунощ стълбите изскърцаха и на прага се появиха Сегети и Белмонт. Разказаха му подробно как е протекло отвличането, после Белмонт предаде всичко, което беше подслушал в дървената вила.
— Искат да смъкнат два милиона долара от оная кукличка! — възбудено приключи дългокосият. — Представяш ли си?
— Нещастни аматьори! — презрително изсумтя Бърни. — Тази кукличка струва повече от шейсет милиона! Оня ден в Рим нашите хора са смъкнали седем милиона от някакъв далеч по-беден тип! Слушайте сега какво ще направим…
Говори в продължение на половин час, дебелият му показалец се размахваше във въздуха, за да подчертае важността на думите. Най-накрая млъкна и попита:
— Ясно ли е?
— Мама мия! — възкликна Сегети. — Какъв ще бъде нашият дял, Бърни?
— По-късно ще говорим за това — отсече брадатият. — Предстои ни още много работа. Сега трябва да поспим, вие двамата ще легнете на пода.
Намести се удобно на старото легло и затвори очи.
Хелга бавно се събуди. За известно време лежа неподвижно, после ръката й потърси Гренвил до себе си, очите й рязко се разтвориха.
През процепите на полуспуснатите жалузи проникваше слънчева светлина, часовникът до леглото показваше 10.00. Крис е отишъл да поплува, каза си тя, после споменът от ужасите на предишната вечер изведнъж нахлу в съзнанието й. Със задавен вик тя се надигна в леглото. Осъзна, че лежи по сутиен и гащички, очите й уплашено пробягаха по стаята, очаквайки да видят онези чудовища с качулки на главите и пистолети в ръце.
Сърцето лудо заблъска в гърдите й, принуди се да стисне зъби, за да не изкрещи.
На вратата се почука, после Хинкъл вкара количката със закуската.
— Стори ми се, че ви чувам, госпожо — рече той, отвори гардероба и уви широка хавлия около тялото й. — Снощи си позволих да сваля роклята ви. Бях убеден, че без нея ще си почивате по-удобно…
Тя бавно си пое въздух и усети как стоманената й решителност се завръща. Снощи се беше държала отвратително, от самообладанието й не остана дори помен. В момента, в който колата на бандитите отведе Крис, тя с писъци хукна към стаята на Хинкъл. Той се държа великолепно. Зашепна успокоителни думи в ухото й, после я взе на ръце и я отнесе в спалнята като дете. След това седна до нея и търпеливо изслуша истеричния й разказ.
— Не мога да го изгубя! Трябва да го върна! — беше крещяла тя. — Какво да правя, Хинкъл? Трябва да…
— Не трябва да изпадате в паника. Знаете, че подобни неща стават всеки ден. Отпуснете се и направете опит да се успокоите.
— Те ще го наранят, Хинкъл! А аз го обичам! Не мога да понеса мисълта, че е в ръцете на онези ужасни хора! — сълзите отново се върнаха в очите й. — Не мога да живея без него! Той е всичко за мен, всичко, за което съм мечтала!…
— Госпожо Ролф! — изведнъж извика Хинкъл с метална нотка в гласа. — Вие сте в истерия! Вече ви казах — такива неща стават всеки ден! Сега ще уведомя полицията и…