Военна морга

— Преди да го върнем в хладилника днес сутринта — каза Марино, без да спира да прави снимки, — проверих ръцете му за някакви следи; предварително събрах, каквото можах, дори от личните вещи.

— Нищо не ми каза за личните вещи. Само че по всичко изглежда, че не е имал такива — отвърнах аз.

— Пръстен с кръст, стоманен часовник „Касио“. Няколко ключа и ключодържател с верижка. Да видим какво друго. Двайсетдоларова банкнота. Малка табакера — празна, но взех проба за наркотици. Табакерата от видеото. За секунда можеш да я мернеш. Държи я точно след като стига Нортънс Удс.

— Откриха ли я? — попитах аз.

— В джоба му. Поне аз я намерих там.

— Значи я е извадил от джоба си в парка, а после пак я е прибрал преди настъпването на смъртта. — Припомних си видяното на айпада. Малката табакера в ръката в черна ръкавица.

— Бих казал, че трябва да търсим вариант за смъркане или пушене — каза Марино. — Готов съм да се обзаложа, че е марихуана. Не зная дали забеляза — обърна се той към мен, — но в пепелника на бюрото му имаше стъклена лула.

— Ще видим какво ще кажат от токсикохимичната лаборатория — отвърнах аз. — Ще направим тестове за алкохол и наркотици. Много ли трябва да чакаме?

— Ще говоря с Джо да ни изтегли най-отпред. — Ан имаше предвид главния токсиколог, когото доведох със себе си от Ню Йорк; всъщност, когото безсрамно откраднах от лабораториите по криминалистика на нюйоркската щатска полиция. — Ти си шефът. Трябва само да поискаме. — Тя срещна погледа ми. — Добре дошла у дома.

— Как изглежда кръстът и каква е веригата на ключодържателя? — попита Марино Бентън.

— Герб — разтворена книга с три корони. — Познавам кога Марино е щастлив, че е хванал Бентън неподготвен. Центърът за сертифицирана съдебномедицинска експертиза за него беше като хиподрум. — Никакви надписи, никакви фрази на латински, нищо такова. Нямам представа какви са кръстовете на Масачузетския технологичен институт и на Харвард.

— Не са като този, който описа — отвърна Бентън. — Може ли да го използвам? — Той посочи компютъра върху плота.

— Веригата от ключодържателя е от онези със стоманени пръстени, прикачени към облечена с кожа халка, която щракваш около колана си — продължи Марино. — Доколкото знаем, няма портфейл, няма дори мобилен телефон, а това вече ми се струва необичайно. Кой излиза на разходка без мобилен телефон?

— Извел е кучето на разходка, слушал е музика. Може би не е смятал да се бави и не е искал да говори по телефона — каза Бентън, докато пишеше нещо в търсачката.

— Ще ми помогнеш ли? — Обърнах тялото на дясната му страна и хвърлих поглед към Марино.

— Три корони и разтворена книга — промърмори Бентън. — Градски университет. Сан Франциско. — Продължи да пише. — Онлайн университет, специализиран в здравни науки. Възможно ли е онлайн университет да има абсолвентски пръстен?