Златното магаре
- Автор: Апулей Луций
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Батаклиев
- Жанр: Античная литература
Электронная книга - «Златното магаре». Краткое содержание книги:
След тези думи нейният любим се издигнал леко на крилете си, а Психея занесла бързо на Венера дара на Прозерпина.
22. Купидон, изтерзан от прекомерна любов и с измъчено лице, загрижен от внезапната добродетелност на своята майка, се върнал към старите си хитрини и с пъргави криле достигнал небесния връх и се явил като молител пред великия Юпитер и му изложил своето дело. Тогава Юпитер потупал Купидон по бузата, притеглил я с ръка към устата си, целунал я и така му казал:
— Наистина, сине мой, ти никога не си ми оказвал почитта, която ми е отредена със съгласието на боговете, но тези мои гърди, в които се редуват законите на стихиите и смените на звездите, ти нараняваш постоянно с твоите стрели и опозоряваш с много случаи на земна страст и противно на законите, и особено на самия Юлиев закон240 ти си увреждал с позорни прелюбодеяния моето име и чест, като си превръщал моя светъл образ в змии, в огън, в зверове, в птици и в стадни животни; но при все това, верен на моята отзивчивост и понеже си отрасъл на тези мои ръце, ще направя всичко, но само гледай да се пазиш от твоите съперници. А между другото, ако има на земята сега някое момиче да се отличава по хубост, искам да ми се отплатиш чрез него за настоящото ми благодеяние.
23. След тия думи той заповядал на Меркурий да свика всички богове на събрание и да съобщи, че ако някой от боговете отсъствува от събранието на небесните, трябва да плати глоба от десет хиляди нуми. Изплашени от това, боговете изпълнили веднага небесния театър. Там величественият Юпитер, седнал на висок трон, така възвестил:
— Богове, вписани в листата на музите241, всички без съмнение знаете, че този младеж е израснал на ръцете ми. Аз реших, че трябва да се обуздаят с някаква юзда пламенните пристъпи на ранната му младост; достатъчно е позорен всеки ден с приказки за прелюбодеяния и всякакви прелъстявания. Трябва да му се отнеме всяка възможност и младежката му разпуснатост да се възпре с брачни окови. Той си е избрал девойка и я е лишил от девство: нека си я задържи, нека я владее, нека в прегръдките на Психея се радва винаги на своята любов.
И с обърнато към Венера лице казал:
— А ти, дъще, не се натъжавай и не се страхувай за твоя прочут род и за твоето положение поради брака с една смъртна. Аз ще направя бракът да не бъде неравен, но законен и отговарящ на гражданското право242.
И той веднага заповядал на Меркурий да вземе Психея и да я доведе на небето. На нея той подал чаша с амброзия с думите:
— Вземи, Психея, и бъди безсмъртна, и никога Купидон да не се отдели от твоята прегръдка, нека вашият брак да бъде вечен.
24. Незабавно бил устроен разкошен сватбен пир. Най-нависоко на дивана възлегнал съпругът, притиснал до сърцето си Психея; така и Юпитер до своята Юнона и след това поред всички богове. Тогава чашата с нектар — виното на боговете — поднесъл на Юпитер неговият виночерпец, онова прочуто овчарче243, а на останалите — Либер244. Вулкан пък готвел гозбите. Хорите обсипвали всичко с рози и други цветя, грациите сипели благоухания, а и музите огласявали наоколо със звучните си песни. След яденето Аполон пял при съпровода на китара, а прелестната Венера танцувала в такт с приятната музика. Пригласяли й музите в хор. Сатир245 пък свирел на флейта и Паниск246 — на сиринкс. Така според обичая Психея преминала в брачно владение247 на Купидон и от тях, щом назряло времето, се родила дъщеря, която наричаме Наслада.
25. Така разказваше тази безумна и стара пияница на пленената девойка; аз пък стоях недалеч и, бога ми, съжалявах, че нямах плочки и калем, за да запиша толкова прекрасната приказка.
Но ето че разбойниците се върнаха натоварени. Те бяха имали някаква тежка схватка и някои, и то по-смелите, настояваха да оставят в скривалището ранените да се грижат за раните си, а другите да вървят за останалите вързопи, скрити, както казваха, в някаква пещера. След като изгълтаха набързо закуската си, изведоха след това на път мене и моя кон да носим ония богатства, като ни удряха често със сопи. Капнали от умора поради многото стръмнини и заобиколни пътища, доведоха ни привечер до някаква пещера, откъдето отново ни натовариха с много неща и без да ни оставят да си отдъхнем дори минутка време, бързо ни върнаха. Освен това те бързаха с такова безпокойство, че от многото удари и блъсканици, с които ме обсипваха, се строполих върху един камък близо до пътя. Те обаче не престанаха да ме налагат и обсипват с удари, така че ме принудиха да се изправя, макар че си бях повредил десния крак и лявото копито.
240
Юлиев закон за прелюбодеянията (lex Iulia de adulteris), издаден (17 г. пр.н.е.) от император Август (пълното му име е: Гай Юлий Цезар Октавиан Август).
241
Събранието на боговете се описва по подобие на заседанията на римския сенат. Така Юпитер се обръща към боговете съответно на обръщението на ораторите в сената. Както списъците на сенаторите се водят от цензори, така и списъците на боговете се държат от музите.
242
Както бракът между робиня и свободен може да бъде действителен, ако робинята бъде освободена от робство.
243
Тоест Ганимед. Виж бел. 21 към същата книга.
244
Виж бел. 15 към II кн.
245
Сатирите (или силените) са полски божества от свитата на Дионис и са олицетворение на производителната сила в природата. Първоначално са конски същества, а след това под влияние на пановете добиват и кози черти. Били са изобразявани с дълги заострени уши, конска опашка, копита и рога. С течение на времето животинските им черти се омекотяват, божествата стават хитри, весели и закачливи. Те са неразделни от бога на виното, когото придружавали навсякъде. Обичали танца, звуците на флейтата и овчарската свирка на горския бог Пан.
246
Паниск — малък Пан, полско божество, подобно на Пан и сатирите.
247
При тържественото бракосъчетание жената преминавала от властта на бащата под властта на съпруга.