Златното магаре
- Автор: Апулей Луций
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Батаклиев
- Жанр: Античная литература
Электронная книга - «Златното магаре». Краткое содержание книги:
19. Щом преминеш реката и повървиш малко по-нататък, стари жени, които тъкмо тъкат платно, ще те помолят да им помогнеш с ръка за малко. Но и тук не ти е позволено да се докосваш. Защото всичко това, а и много други хитрини още ще се появят от коварството на Венера само за да можеш да изпуснеш из ръцете си поне една от питките. А да не мислиш, че изпускането на ечемичените питки е малка загуба: ако загубиш дори само едната от тях, не ще видиш повече тази светлина. Едно грамадно куче с три, и то достатъчно големи глави238, огромно и страшно, лае с уста, изригваща гръмове, и плаши напразно мъртвите, на които вече не може да направи никакво зло. То лежи винаги пред самия праг на черния чертог на Прозерпина и пази постоянно празното жилище на Дит. Ти ще го укротиш лесно, като му дадеш едната питка. Така лесно ще минеш покрай него и ще стигнеш скоро до самата Прозерпина. Тя ще те приеме любезно и благосклонно и ще те помоли да седнеш удобно и богато да се нахраниш. Но ти седни на земята и си поискай да ядеш само обикновен хляб239. След това съобщи защо си отишла и след като получиш това, за което си отишла, тръгни обратно. Укроти свирепото куче с останалата питка и след това дай на алчния лодкар монетата, която си запазила, преплавай неговата река и поеми по предишния път, за да се върнеш отново към хорото на небесните светила. Но смятам, че от всичко ти трябва най-старателно да се пазиш и да не пожелаеш да отваряш кутията, която носиш, да не погледнеш в нея или изобщо да бъдеш любопитна към скритото съкровище на божествената красота.
20. Така онази кула, гледаща в бъдещето, изявила дара на предсказанието. Без да се бави, Психея тръгнала за Тенар и като взела, както й се казало, питките и монетите, побързала към подземното царство. Като преминала с мълчание край куция магаретар, дала монета на речния лодкар, не обърнала внимание на желанието на плаващия по повърхността мъртвец, отхвърлила коварните молби на тъкачките, приспала с питката страшната ярост на кучето и се вмъкнала в чертога на Прозерпина. Там не приела предложеното й от домакинята удобно кресло, нито богатото ядене, но седнала ниско при нозете й, задоволена с парче обикновен хляб, и съобщила Венерината поръка. И веднага получила обратно тайно напълнената и затворена кутия. Хитро с втората питка накарала да замлъкне кучешкият лай и като предала останалата монета на лодкаря, излязла от подземното царство много по-бодра. И след като видяла дневната светлина и й се преклонила, макар и да бързала да завърши докрай поръката, безразсъдно любопитство обхванало ума й и тя си казала: „Колко съм глупава да нося тук божествената хубост, а да не си взема само малко от нея, поне за да се харесам така на моя красив възлюбен.“ И едва изговорила думите си, отворила кутията.
21. Но вътре нямало нищо, никаква хубост, а само подземен, истински стигийски сън, който веднага след вдигането на капака връхлетял върху нея. Гъстият му облак се разпрострял над цялото й тяло и я завладял и в същия миг тя паднала на пътеката. И лежала там неподвижно също като спящ труп. А Купидон вече оздравявал от тежката си рана и не бил в състояние да понесе дългото отсъствие на своята Психея. Той се измъкнал през високия прозорец на стаята, в която бил затворен, и със закрепнали от доста голямата почивка криле отлетял много по-бързо, отколкото преди, и стигнал до своята Психея. Грижливо премахнал съня от нея и отново го скрил в кутията на предишното му място, а Психея разбудил с безвредното острие на своята стрела и й казал:
— Ето отново щеше да загинеш от твоето любопитство както по-рано, нещастно момиче. Но сега ти изпълнѝ усърдно задачата, която ти е поверена с поръката на моята майка, а за останалото аз ще се погрижа.
238
За Цербер виж бел. 44 към I кн.
239
Смятало се, че който вкуси от храната или питието на подземния свят, остава завинаги свързан с него.