Владетелят на Ада
- Автор: Диль Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владетелят на Ада». Краткое содержание книги:
— А аз го направих щатско, госпожо генерален прокурор.
— Защо не ме наричате Мардж? Всички ми казват така.
— Добре, тогава и вие можете да ми казвате Мартин или Марти, или… — Вейл направи пауза и се ухили — … както ме нарича Райкър.
— Не и при възпитани разговори — усмихна се тя.
— Аааа, ето значи какво било това, приятен разговор, така ли?
— Надявам се да е така.
— Добре. Тогава и аз възпитано мога да ви кажа, че не съм измъквал нищо изпод носа на Райкър. Той просто много проточи работата. Нямаше необходимото свързващо звено.
— Звено?
— Нали знаете колко сложни са случаите по РИКО. В крайна сметка трябва да намерите свързващо звено, нещо или някого, който да свърже в едно всички тези случаи. Извадих късмет и открих свързващото звено, но той не можа. Затова се тутка толкова дълго със случая. Късметът не може да спечели делото вместо вас, но малко късмет винаги помага. — Той направи малка пауза. — И менюто за закуската ли взехте от Конърман?
— Той ме насочи към любимата ви закусвалня. Каза също, че много сте обичали да ходите по ръба на бръснача, че обичате да поемате рискове.
— Е, Конърман не може да знае всичко. Точно в този момент аз знам три неща, за които съм сигурен, че той си няма дори и представа.
— О, така ли? И кои са те?
— Той не знае, че вие сте такъв негов любител, не знае, че аз съм тук, и не знае защо.
Тя се изсмя.
— Едно на нула за вас.
— Ще стигнем ли най-после и до третото, а именно „защо“?
— Може пък просто да съм искала да си побъбря с човека, който тикна зад решетките Том Лейси и Харолд Гросман.
Вейл се изкикоти.
— Разбира се. Аз пък дойдох да проверя майсторлъка на Пол с неговия световноизвестен холандски сос.
Тя попи устните си със салфетката и изрече почти безучастно:
— Президентът иска да ви помоли за услуга.
Вейл се изпъна като струна, пусна вилицата и се втренчи в Кастен.
— Малко рано хвърлихте големия си коз, не мислите ли?
— Понякога правя и така.
— Този специално беше особено добър.
— Знам.
— Още двайсет въпроса ли ще има?
— Не — засмя се тя. — Мислех си, че ще привършим закуската преди да станем пак сериозни.
— Значи ще ставаме сериозни, а? — Той пак пусна вилицата. — Закуската беше вълшебна, а сосът направо несравним. Сега ще ми кажете ли какво сте намислили?
— Какво знаете за милиционерските движения в тази област? — попита тя.
Той се замисли за момент, после повдигна рамене.
— Знам само онова, което съм срещал в пресата, а то не е много. Банда неонацистки бръснати глави и религиозни фанатици. В нашето общество винаги е имало боклуци като тях.
— Мислите ли, че са опасни?
— Изобщо не искам да мисля за тях.
— Искам да ви покажа нещо — каза тя, изправи се и Вейл я последва в командно-оперативния център. Момент по-късно влезе и нейният електронен гений.
— Мартин, това е Джим Хайнс. Джими, запознай се господин Вейл.
— Здравейте, господин Вейл — каза Джими и зае мястото си пред сложния пулт. Беше мускулест, с тяло очевидно оформяно в гимнастическа зала. Имаше огненорижа коса, бледа кожа и лунички, и дяволита усмивка. Можеше да мине и за тийнейджър. Вейл прецени, че наближава тридесетте.
— Ще имаме пряка връзка с Хардистан — каза Хайнс.
— Приемането е много лошо, но се мъча да го оправим.
— Добре. Отвори файла Н, докато чакаме — нареди му Кастен.
Той затвори файла, с който работеше, и превключи на главния екран на компютъра.
— На какво ниво? — попита той.
— Алфа. Нека да покажем на господин Вейл как работи.
Хайнс щракна курсора върху иконата и екранът стана бял, последван почти мигновено от думите:
— ПРОВЕРКА ЗА СИГУРНОСТ: ГЛАС. ОТПЕЧАТЪЦИ. ВИЗУАЛЕН КОНТРОЛ.
Кастен помести ръката си върху една малка подложка с разперени пръсти, погледна право напред и произнесе:
— Маргарет Кастен, генерален прокурор.
И трите полета позеленяха почти мигновено.
— Достъп одобрен. Име за идентификация?
Хайнс въведе кодовото име на Кастен, което се появи на екрана като шест звездички. Екранът се изчисти за момент и се появиха думите: „Prioax Alpha. File?“