Пъклена кръв
- Автор: Кантрелл Ребекка, Чайковски Джим
- Серия: The Order of the Sanguines Trilogy #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555861
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пъклена кръв». Краткое содержание книги:
Рун я прегърна по-силно, за да ѝ благодари и може би за да се увери, че тя наистина е жива. После каза:
- В такъв случай да вървим.
Поведе я покрай останалите. Те докосваха раменете ѝ, докато минаваше покрай тях, за да я поздравят, че е влязла в редиците им. Един от свидетелите обаче не можеше да скрие шока си. Тя бе последната, която поздрави Елизабет, като само леко сведе глава.
- За мен е чест, че се присъединявам към вас, сестро - каза Елизабет.
На лицето на старата монахиня се изписа някакво подобие на доброжелателност.
- Вече вървиш по труден път, сестро Елизабет. Моля се да намериш сили в себе си, за да продължиш напред.
Елизабет погледна сериозното ѝ лице.
- Аз също, сестро.
Излезе от параклиса, като потисна надигащия се в нея глас.
„Кой да си помисли, че бягството ще се окаже така лесно?“
14.
18 март, 09:45
Венеция, Италия
„Кървавата графиня е оцеляла...“ Ерин, която все още се опитваше да осъзнае това, се взираше в гърба на Елизабет, докато бившата графиня ги водеше през дълбините на базилика „Сан Марко“. Вече приета като една от сангвинистите, тя беше облечена в проста одежда на монахиня. Ерин я изучаваше, все още неспособна да повярва на внезапната промяна. Въпреки екромното облекло у Елизабет все още се долавяше кралско високомерие - личеше си в изопнатите рамене, в скованата шия.
„Но тя е преминала изпитанието на сангвинистите“.
Ерин поклати глава и прие истината.
Поне засега.
И ако не друго, графинята оказваше съдействие.
- Ето какво дойдох да ви покажа - каза Елизабет и спря под великолепна мозайка, която красеше тавана над тях. - Наречена е Изкушението на Христа и е една от най-добрите в базиликата.
Рун стоеше плътно до Елизабет и я следваше на всяка стъпка, погледът му не се откъсваше от нея, на лицето му бе изписано облекчение, благоговение... и радост. След всичко, на което го бе подложила графинята, той продължаваше да я обича.
Джордан стоеше малко настрани от Ерин. На Ерин й се искаше той да я гледа със същото изражение на безусловна, неутолима любов. А вместо това той изучаваше изображението.
- Значи тук са показани трите пъти, когато Сатана изкушава Христос по време на четирийсетдневното му оттегляне в пустинята - каза Джордан.
- Точно така - каза Ерин. - Най-лявата част показва как дяволът, представен като черен ангел пред него, носи на Христос камъни и го изкушава да ги превърне в хляб.
Кристиан кимна.
- Но Христос отказал с думите „Не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божии уста“101.
Ерин посочи следващата част.
- При второто изкушение дяволът казва на Иисус да скочи от храма и да накара Бог да го улови, но Иисус отказал да изкушава Господа. А на последното, при което Иисус стои на планината, дяволът му предлага всички царства на земята.
- Но Иисус отказал - каза Джордан.
- И дяволът е прогонен - добави Ерин. - После трите ангела отдясно се погрижили за Иисус.
- И числото е показателно - обади се някой отстрани.
Ерин се обърна към Елизабет, която беше скръстила скромно ръце пред себе си.
- Какво искате да кажете? - попита Ерин.
- Три изкушения, три ангела - обясни Елизабет. - Обърнете също внимание, че Христос стои на три възвишения. Числото три винаги е било важно за Църквата.
- Като в Отец, Син и Светия дух - рече Ерин.
„Светата Троица“.
Елизабет посочи Рун, Кристиан и себе си.
- И поради това сангвинистите винаги се движат в групи по трима.
Ерин си спомни и как беше нужна кръвта на трима сангвинисти да отворят вратата, която Бернар беше запечатал. Дори пророчеството от Кървавото евангелие беше съсредоточено върху три фигури - Жената на Познанието, Воина на Човека и Рицаря на Христа.
- Но това не е най-важното три, скрито в мозайката - продължи Елизабет и посочи. - Вгледайте се по-внимателно в планината под сандалите на Христос.
Джордан присви очи.
- Да не би да е застанал над някакъв воден мехур?
- А вътре в мехура? - попита Елизабет.
Мозайката беше доста високо и на Ерин ѝ се прииска да имаше бинокъл, но въпреки това виждаше достатъчно ясно, за да разбере. Малки сияйни бели плочки обкръжаваха три предмета, които се носеха във водата.