Пъклена кръв

-      Това да не е Иисус, седнал на дъга?

Тя се усмихна.

-      Всъщност да. Възнася се на небето. Оттук е и името на тази част на базиликата - Куполът на възнесението.

Продължиха по централния кораб. Ерин разпитваше Кристиан за различни мозайки, но беше ясно, че в главите и на тримата се върти по-важен въпрос.

Накрая Джордан го зададе.

-      Мислиш ли, че тя ще оцелее, след като пие от виното?

Кристиан спря и въздъхна.

-      Ще оцелее, ако наистина се покае за греховете си и Го приеме в сърцето си.

-      Това е малко вероятно да се случи - рече Ерин.

Джордан беше съгласен с нея.

Реакцията на Кристиан беше по-състрадателна.

-      Никога не можем да познаем сърцето на другия. Колкото и да си мислим, че можем. - Обърна се към Джордан. - Леополд заблуди всички ни, а е бил агент на Белиал в нашите редици десетилетия наред.

Ерин кимна.

-      И е можел да пие осветеното вино, без да става на пепел.

Джордан се намръщи, когато си даде сметка, че има една тема, която така и не бе намерил време да повдигне. Беше разказал на всички, че тялото на Леополд липсваше в подземния храм, но така и не продължи с по-странния аспект на историята.

-      Ерин - каза той. - Има нещо, което така и не споменах за атаката в Куме. Онзи стригой, който... който ме рани... точно преди да умре каза, че съжалява. Знаеше името ми.

-      Какво?

Кристиан рязко се обърна към него. Явно Баако и София също не бяха споделили тази подробност със сангвинистите. Може би всички бяха готови да подминат станалото като чиста случайност. Може би мъртвият стригой е бил немец, което обясняваше акцента му. Може би е знаел името на Джордан, защото онзи, който е пратил чудовището, е знаел, че Воинът на Човека се намира в подземния храм.

Въпреки това той не вярваше.

„Джордан, mein Freund...“

-      Кълна се, че гласът, с който проговори, беше гласът на Леополд.

-      Невъзможно - промърмори Ерин, но вече беше станала свидетел на достатъчно невъзможни неща, за да се съмнява.

-      Знам как звучи - рече той. - Но си мисля, че Леополд е използвал тялото като високоговорител.

-      Що за връзка би могло да има между тях, за да е възможно подобно нещо?

Кристиан предложи една хипотеза.

-      Може би когато Леополд е умрял, духът му се е прехвърлил в този стригой.

Ерин се обърна към него.

-      Това случвало ли се е друг път?

Кристиан сви рамене.

-      Не че знам, но откакто ви срещнах, видях много неща, които бих сметнал за невъзможни.

Ерин кимна в знак на съгласие. Погледна Джордан.

-      Имаше ли нещо друго необичайно в онзи стригой? Нещо, което би могло да обясни подобна връзка?

-      Освен невероятната му сила и скорост ли? - попита той.

-      Освен това.

Джордан си спомни една последна подробност.

-      Всъщност имаше още едно странно нещо. На гърдите му имаше черен знак. - Имитира го със собствената си длан. - Във формата на ръка.

Отпуснатите рамене на Ерин се поизправиха.