В обгорените земи
- Автор: Дашнър Джеймс
- Серия: The Maze Runner series #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555076
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «В обгорените земи». Краткое содержание книги:
Бренда намери пипнешком ръката му и я стисна. За пореден път Томас почувства необяснима вина, сякаш мамеше Тереза. Но от друга страна, това бе най-обикновен стремеж за човешка близост. Какво да правят, когато…
Един от побърканяците влезе в помещението, където се намираше скривалището. След него и втори. Томас чуваше мъчително дишане, тътрузене на крака по пода. Влезе и трети и заблъска с юмрук по стените. Томас кой знае защо реши, че това е първият побърканяк, когото бяха видели, този който ги бе заговорил — с парализирания крак.
— Момченцеееееее — провикна се той протяжно. — Момиченцеееее. Излезте, излезте, да ви чуя. Искам ви нослетата.
— Няма ги тук — отбеляза жената. — Само една стара маса.
Чу се стържене на дърво по пода.
— Може би си крият нослетата отдолу — рече мъжът. — И те все още са закачени за хубавичките им лица.
Томас неволно се присви и се притисна в Бренда. Нечия обувка тропна пред отвора на скривалището.
— Няма ги тук! — повтори троснато жената.
Томас я чу да се отдалечава. Едва сега усети, че тялото му е напрегнато като изопната струна. Той направи опит да се отпусне, като същевременно се стараеше да диша безшумно.
Отново топуркане. После тих шепот, сякаш тримата се бяха събрали в центъра на помещението, за да обсъдят стратегията. Нима мозъците им все още бяха в състояние да функционират? — зачуди сс Томас. Той наостри слух, но долавяше само пуфтене.
— Не! — извика един от тях. Мъжки глас, но Томас не знаеше дали е на онзи мъж. — Не! Не! Не, не, не, не, не, не, не. — Думите постепенно се сляха в брътвеж.
Жената го прекъсна с напевен глас:
— Млъквай, млъквай, млъквай!
Томас усети, че тялото му се облива в студена пот. Не знаеше какъв може да е смисълът на всичко това. Освен допълнително доказателство за тяхната лудост.
— Тръгвам си — заяви жената и после проплака тихо. Звучеше като дете, което са изгонили от игра.
— Аз също, аз също — добави мъжки глас.
— Млъквайте, млъквайте, млъквайте, млъквайте, млъквайте! — закрещя оглушително друг мъж. — Вървете си, вървете си, вървете си, вървете си!
Кой знае защо от всичко най-страшно му се струваше това повтаряне на думите. Сякаш центърът за контрол на речта в мозъците им е бил умъртвен.
Бренда го стискаше толкова силно за ръката, че го заболя. Дъхът й бе като хладен повей на врата му.
Влачене на крака, шум от търкащи се дрехи. Дали не си тръгваха?
Звуците бързо притихнаха, отдалечиха се по коридора. Изглежда, другите побърканяци вече си бяха отишли. Скоро отново се възцари тишина. Томас чуваше само дишането на Бренда.
Двамата останаха неподвижни в мрака, обърнати към малкия отвор. Тишината се проточи, превърна се в бръмчене от липсващи звуци. Томас продължаваше да се ослушва напрегнато, трябваше да е абсолютно сигурен. Колкото и да му се искаше да излезе оттук, да се измъкне от това тясно скривалище, трябваше да чакат.
Изминаха няколко минути. Още няколко. Нищо освен тишина и мрак.
— Мисля, че си отидоха — прошепна Бренда. После включи фенерчето.
— Здравейте, нослета! — отекна един зловещ глас в стаята. Сетне една окървавена ръка се пъхна през дупката и улови Томас за ризата.
33
Томас нададе вик и замахна към кървавата ръка. Все още бе заслепен от светлината на фенерчето. Побърканякът продължаваше да го дърпа, блъскайки тялото му в стената. Томас усети, че по лицето му се стича кръв.
Мъжът го побутна назад, сетне отново го дръпна. После пак и пак. Лицето на Томас се удряше в бетонната стена. Томас не можеше да повярва, че болният мъж притежава подобна сила. Някак не се връзваше с външния му вид и с начина, по който ходеше.
Бренда бе извадила ножа и се опитваше да се приближи и да го забие в ръката.
— Внимавай! — извика Томас. Острието бе опасно близо до него. Той сграбчи ръката на мъжа и се опита да я завърти, да се освободи от мъртвешката хватка. Не се получи и мъжът продължи да го бута и дърпа, да удря тялото му в стената.
Бренда изкрещя и замахна с ножа. Острието се заби над китката на мъжа. Побърканякът нададе пронизителен вик и пусна ризата на Томас. Ръката му изчезна през отвора, оставяйки кървава диря по пода. Писъците му продължаваха да ечат в помещението.