Плът
- Автор: Лаймон Ричард Карл
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плът». Краткое содержание книги:
И най-ужасното не е само в слузестата жълта кожа, в мътните, втренчени очи и в примитивната му уста! Истинският ужас е най-вече в тялото на жертвата, съществото променя действията й — превръща я в послушен и жесток изверг…
Трима нови клиенти само в четвъртък, помисли си Джейк, докато слизаше от колата. Стийв сигурно има чувството, че е отново в Лос Анджелис.
Джейк влезе през задната врата, която водеше към офиса на Бети. Тя спря да пише на машината и, като видя кой е дошъл, се усмихна. Завъртя се на стола.
— Отдавна не си идвал, Джейк.
Наклони стола назад и постави ръце на тила си — поза, която очевидно целеше да привлече вниманието на Джейк върху гърдите й. Работата на Бети не включваше постоянни срещи с клиентите на погребалното бюро, затова можеше да се облича както иска. Днес носеше тениска с надпис „Зарадвай ме“, прилепнал плътно върху едрите й гърди. Зърната им стърчаха под меката материя.
— Добре изглеждаш — отбеляза той.
— Естествено.
Тя се загледа в слабините му. Той не погледна надолу, но усети как платът около чатала му се надига.
— Е, да вървя, че Стийв ме чака.
— Няма нужда да бързаш. Хигинс още не е пристигнал — тя погледна лицето му. Очите й се разшириха. — Е, каква е историята?
— Коя история?
— Нова приятелка ли си намери?
Джейк поклати глава.
— Да не си дал клетва за въздържание?
— Не, просто имам много работа.
По устните й заигра усмивка.
— Е, ако някога нямаш чак толкова много работа… Мога да ти кажа, че купих нов гумен чаршаф за леглото и огромна бутилка масло за тяло, с което можем да се мажем един друг. Трябва да ме видиш как лъщя на светлината на свещ.
Джейк си представяше. Сви напуканите си устни и подсвирна замечтано.
— Ще го имам предвид.
— Надявам се, че ще намериш време, когато не си толкова зает.
— Непременно.
Тя кимна доволна. Отново се загледа в слабините му.
— С удоволствие ще се погрижа за него още сега. Има доста празни стаи наоколо. Какво ще кажеш?
— Не говориш сериозно, нали? — удиви се той, макар да знаеше, че тя прави точно това. — Намираме се в погребално бюро, все пак — припомни й той.
— Съвсем подходящо място, за да се погрижи човек за надървеност, а аз виждам точно такава в момента.
Тя стана. Носеше къса черна кожена пола. Голите й крака бяха слаби и с лек тен.
— Това е лудост — промърмори Джейк.
Усещаше как целият трепери. Наистина ли щеше да се остави да го увлече в играта си?
В този момент задната врата се отвори и Барни Хигинс, шефът на полицията в Клинтън, влезе. Бети се обърна към Барни:
— Здравей, Барн.
— Здрасти, Бети.
Дребният жилав мъж й намигна и цъкна с език:
— Как си го представяш това, дето го пише на тениската ти?
— Ти какво предлагаш, Барн?
— Къде ги намираш? Бих искал да поръчам няколко за жената — той се засмя и потупа Джейк по рамото. — Хайде да действаме. Зарязах страхотна игра на покер вкъщи — обърна се към Бети. — Къде е Стийв? Долу в кланицата ли?
— Стая В-1 — отвърна тя. — Забавлявайте се, момчета.
Излязоха от офиса й през страничната врата и слязоха по стълбището към мазето.
— Бива си го момичето, нали? — попита Барни.
— Да.
— Страхотна е. Ох! Как да не си поиграе човек на „Да скрием салама“ в нея, нали?
— Наистина е впечатляваща.
В дъното на стълбището Джейк отвори металната врата. Точно насреща бе стаята за аутопсии В-1. Стомахът му се стегна, когато пристъпи и отвори вратата. От стаята долиташе високо жужене, като от зъболекарска бормашина.
Със стиснат между зъбите остатък от пура Стийв Епългейт работеше сред облак от дим. А каквото и да бе заниманието му, то бе свързано с голата жена на масата пред него и с жужащата машина — източник на целия този шум.
Докато прекосяваше покрития с линолеум под, Джейк предпочете да гледа обувките си.
Моторът на триона млъкна.
— Кой е това? — попита Барни.
— Мери Бет Харкър. Вероятно става въпрос за аневризъм на главния мозък.
— Момичето на Джо Харкър?
— Точно така.