Плът

Устните му изоставиха устата й. Целуна я по брадичката и отстрани по врата. Ръцете му я обхождаха и прегръщаха. Усети как се плъзгат от раменете й надолу, обгръщат дупето й, после — пак тръгват нагоре.

Избягваха да я докосват по гърба.

Като го хвана нежно за косата, Алисън отдръпна главата му и се взря в очите.

— Ти никога не ме докосваш… там.

Той леко вдигна вежди.

— Където беше то — поясни тя.

— Май си права — съгласи се той.

Алисън усети как пенисът му, опрян в коляното й, се сви.

— Отвращава ли те?

— Господи — не. Нищо, свързано с теб не ме отвращава.

— То все пак бе в мен.

— Сега вече в теб няма нищо от него. Гледах как лекарят почиства раната и…

— Но се страхуваш да ме докоснеш там.

— Не е вярно!

— Да не би да мислиш, че ще прихванеш нещо от него?

— Не. Просто не искам да те боли.

— Мястото вече зарасна. Остана само белега.

— Искаш да го докосна ли?

— Не, ако ти не искаш.

— Не става въпрос за това — промълви той, но изглеждаше нещастен.

— Тогава за какво става дума?

— Аз съм този, който ти го стори. Аз те наръгах, разрязах те. Нараних те и, когато видя белега или го докосна, все се сещам как потръпна и заби нокти в дървения под. Все се сещам колко те нараних.

— Искаш да кажеш, че става въпрос за вина? Единствено за вина?

— Горе-долу така може да се формулира.