Прилепът

— Колко интересно — саркастично отбеляза Робъртсън.

— За мое учудване в квартала не избухна скандал. От моя блок всичко се виждаше и голяма част от обитателите вероятно следяха редовно представленията на вдовицата. Но доколкото ми е известно, никой не отвори дума за тях и никой не внесе оплакване. Другото интересно беше колко редовно изнасяше тя еротичните си спектакли. Първоначално си мислех, че се съобразява с партньора си — кога се връща от работа, дали е женен и така нататък. Но впоследствие забелязах, че сменя партньорите си, без това да се отразява на ефирното време. И тогава ми просветна: осъзнала е онова, което е постулат номер едно във всяка телевизия: след като си успял да набереш значителна аудитория за определено предаване, ще съсипеш рейтинга му, ако промениш часа на излъчване. А именно зрителите правеха сексуалния ѝ живот толкова пикантен. Разбирате ли, Робъртсън?

— Да.

— Реторичен въпрос. И така, защо ви разказах тази история? Направи ми силно впечатление, че в момента нашият спящ приятел Джоузеф бе твърдо убеден в идването ви тази вечер. Затова погледнах календара и парченцата от пъзела се подредиха. Днес е сряда, Ингер Холтер е изчезнала в сряда, а двата пъти, когато сте заловен за ексхибиционизъм, също са се падали в сряда. Изнасяте представленията си в точно определени часове.

Робъртсън мълчеше.

— Чудех се и защо срещу вас не са подадени повече оплаквания. Така или иначе от последната жалба срещу вас са изминали близо четири години, а разгонването пред малки момичета все пак не е постъпка, която обществото приветства с бурни овации.

— Кой е казал, че го правя пред малки момичета? — сърдито попита Робъртсън. — И как заключихте, че никой не приветства моите прояви?

Ако можеше да свири с уста, Хари би го направил. Сети се за препирнята между хомосексуалната двойка, чийто разговор дочу предната вечер.

— Значи се разголвате пред мъже — заключи Хари, разсъждавайки на глас. — Пред гейовете от района. Това обяснява как си осигурявате спокойствие. Публиката постоянна ли е?

— Е, всеки път идват различни хора — сви рамене Робъртсън — но знаят кога и къде могат да ме видят.

— А жалбите срещу вас?

— Случайни минувачи. Вече сме по-предпазливи.

— Ако не греша, тази вечер ще открия свидетели, които да потвърдят, че вечерта преди убийството на Ингер сте били именно в този парк.

Робъртсън кимна. Поседяха мълчаливо, заслушани в тихото похъркване на Джоузеф.

— И един друг факт не се вписваше никак в общата картина — продължи след малко Хари. — Дремеше като неясно подозрение в съзнанието ми, но ми се избистри чак когато чух, че всяка сряда съседът ви извежда кучето ви и го храни.

Двама мъже бавно минаха покрай тях и спряха в периферията на кръга, осветен от близката лампа.

— Запитах се: защо ще го храни, след като Ингер се е прибирала от „Ди Олбъри“ с кухненски остатъци? Първоначално отдадох несъответствието на недоразумение помежду ви — или просто Ингер е предвидила остатъците за следващия ден. После обаче се сетих за нещо, което би трябвало да съобразя веднага: кучето ви не яде… или по-скоро не му позволявате да яде месо. В такъв случай защо Ингер е взела кокалите? На колегите си в бара обяснила, че ги носи на кучето. Защо ще лъже?