Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Космическая фантастика » Милостта на Калр
Милостта на Калр - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Милостта на Калр

Электронная книга - «Милостта на Калр». Краткое содержание книги:

Милостта на Калр
1 ... 50 51 52 53 54 55 56 57 58 ... 137
Перейти на страницу:

— Мианаа ѝ. — Ако се съдеше по тона ѝ, не ми вярваше.

— Както казах, по онова време използвах друго име.

— Е — остро каза тя. — Брек Мианаа ѝ. Моята сестра беше справедлива и спазваше благоприличието. Никога не ви е коленичила, без значение какво сте си мислели, и никоя от нас не очаква да ни платите. Нямаме нужда от това. Оун не е имала нужда от това, нито го е искала. — С други думи, ако лейтенанта Оун е имала каквито и да било отношения с мен — „колениченето“ намекваше за сексуална връзка, — причината не е била в желанието ѝ да се облагодетелства по един или друг начин. Когато старша инспектора Скааиат е предложила клиентство на Баснааид заради лейтенанта Оун, Баснааид е разчела в това намек, че връзката на Оун и Скааиат е била основана на очакване за размяна — секс срещу социален статут. Търговия от този сорт се срещаше често, а граждани, отбелязали значителен напредък по социалната стълбица, често биваха обвинявани, че са получили повишенията или назначенията си в замяна на сексуални услуги, а не заради личните си качества.

— Напълно сте права, сестра ви никога не е коленичила, нито пред мен, нито пред друга, никога. Ако някоя твърди обратното, моля пратете я при мен и аз ще я освободя от грешката ѝ, — Би било много по-добре да подготвя почвата за този разговор, двете да пийнем чай, да хапнем, да си поговорим любезно за дреболии, а аз да съставя план, да си проправя път, така че предложението ми да не прозвучи толкова глупаво. Но вече ясно виждах, че Баснааид няма да го допусне. Нямах друг избор, освен да изложа офертата си тук и сега. — Дългът ми към вашата сестра е много по-голям, дълг, който не бих могла да изплатя адекватно, дори тя да беше още жива. Остава ми единствено да предложа нещо дребно на вас, като нейната най-близка роднина. Предлагам да ви направя своя наследница.

Тя примигна два пъти, неспособна да намери смислен отговор.

— Какво?

Шумът на водопада от другата страна на езерото беше едновременно далечен и натраплив. Осъзнах, че лейтенанта Тизаруат и граждана Сирикс са застинали и местят изумени погледи между двете ни.

— Предлагам — повторих аз — да ви направя своя наследница.

— Аз си имам родители — каза Баснааид след три секунди сащисано мълчание.

— И те са чудесни родители — казах. — Намерението ми не е да ги заместя. Не бих могла, дори да исках.

-А какво е намерението ви?

— Искам да съм сигурна — казах аз, внимателно, с ясен глас и с пълното съзнание, че вече съм се провалила, нещо повече — че съм заговорила за това с пълното съзнание за предстоящия провал, — в памет на сестра ви, че вие ще сте добре и че ще имате всичко, което поискате.

— Искам — отвърна Баснааид със същия грижлив и бавен изказ — да си тръгнете и повече никога да не говорите с мен.

Поклоних се ниско, като подчинена пред висшестояща.

— Както желае гражданата. — Обърнах се, тръгнах към пътеката, отдалечавайки се от водата, от Сирикс, която още стоеше до колене в лилиите, от Баснааид Елминг, все така вдървена и възмутена на брега. Дори не погледнах дали лейтенанта Тизаруат ме е последвала.

Знаела бях. Знаела бях как ще реагира Баснааид Елминг на предложението ми. Планът ми бе просто да я поканя на чай, а конфронтацията да се състои по-късно. Сгрешила бях. А междувременно капитана Хетнис ме чакаше в квартирата ми в Долната градина, потеше се в задушната стая и току-що гневно бе отказала чая, предложен ѝ от Калр Пет. Би било опасно да се явя на този разговор в настоящото си настроение, но не виждах начин да го избегна.

При входа на квартирата, където Бо Девет стоеше на пост зад отворената врата, лейтенанта Тизаруат — съвсем бях забравила за нея — се обади:

— Капитана. Ако флотската капитана разреши...

Спрях, без да поглеждам зад себе си. Пресегнах се към „Милостта на Калр“ и той ми показа неразбираем коктейл от емоции. Лейтенанта Тизаруат беше унила както обикновено, но този път унинието ѝ беше примесено със странен копнеж... по какво? Както и със съвсем ново вълнение, въодушевление почти, каквото не бях долавяла у нея преди.

— Капитана, искам разрешение да се върна в Градините.

Искаше да се върне в Градините? Сега?

Спомних си онзи стряскащ миг на чиста радост, когато младата офицера видя рибките в малкото езеро. Освен това си дадох сметка, че след това напълно бях спряла да я следя. Вниманието ми беше изцяло ангажирано от сблъсъка с Баснааид.

1 ... 50 51 52 53 54 55 56 57 58 ... 137
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)