Ветровете на Нептун
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #5
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Ветровете на Нептун». Краткое содержание книги:
Когато се събуди, главата му все така тежеше, но най-лошото като че ли беше минало. Стана и направи няколко стъпки. Краката му бяха по-стабилни, но все още се огъваха. Отпусна се на леглото и подскочи при вида на ръцете си, покафенели от кръв чак до под ноктите. Домъкна се до банята и се разгледа. Лоша работа. От удара в челото бе произлязла голяма лилава цицина. Си-гурно е уринирал кръв, потъркал си е лицето и я е размазал по бузите си. Страхотно, помисли си, докато си триеше лицето, хубава неделна вечер. Рязко спря крана. Понеделник, девет часът, среща в жандармерията.
Будилникът показваше единайсет без четвърт. Мили Боже, беше спал почти дванайсет часа. Предвидливо седна, преди да се обади на Лалиберте.
- Какъв майтап ще ми сервираш, а? - весело се обади началникът. - Да не ти се е развалил циферблата?
- Извинявай, Орел, не съм добре.
- Какво става? - разтревожи се Лалиберте и смени тона. - Звучиш смачкано.
- И така се чувствам. Разбих си мутрата на пътеката. Снощи. Всичко опиках с кръв, повръщах и тази сутрин едва се държа на краката си.
- Чакай малко, мен. Малко си паднал или много си смукал? Щото нещо не ми пасва.
- И двете, Орел.
- Я ми го разкажи туй нашироко и надълго. Значи първо си се понапълнил, така ли?
170
- Да. Нямам навик и направо се отрязах.
- С твоите колеги ли се ряза?
- Не, бях съвсем сам, на улица Лавал.
- Защо пи? Блус ли имаше?
- Блус.
- Да не ти е мъчно за твойта си страна? Нещо не е
наред ли тука?
- Всичко е идеално, Орел. Просто ме беше стегнала шапката. Не си струва да се говори.
- Няма да ти додявам, мен. И какво стана после.
- Върнах се по пътеката и се ударих в един клон.
- Христосе, къде те халоса?
- По челото.
- Видя ли звездите?
- Паднах като чувал с картофи. После се влачих по пътеката и се прибрах вкъщи. Една сега дойдох на себе си.
- И се гушна целия опакован?
- Не разбирам, Орел - уморено каза Адамсберг.
- Легна си с дрехите? Толкова ли ти беше зле?
- Толкова. Сутринта имах страхотно главоболие и нямах крака. Това исках да ти кажа. Не мога да шофирам веднага, ще дойда в жандармерията не по-рано от два следобед.
- За гадняр ли ме смяташ? Ще си останеш у вас за рилакс и да се оправиш. Имаш ли си нещо за главата?
- Нищо.
Лалиберте отмести слушалката от устата си и извика Жинет. Адамсберг чу гласа му да кънти в кабинета.
- Жинет, да идеш да обслужиш комисаря медицински. Зле му е като на вол, има бъркотия в стомаха и го
боли под шапката.
- Сен Прьо ще ти донесе всичко необходимо - каза суперинтендантът, като отново взе слушалката. -Да не мърдаш от вас. Ще се видим утре, като си по-добре.
171
Адамсоерг взе душ, за да не види Жинет покритите му със засъхнала кръв ръце и лице. Изтърка с четка ноктите си и след като се облече, ако не се смята си-
~3 ЧеЛОТ° МУ ЦИЦИНа> ПРИД°6И ,Ц°-годе пРи-
Жине г му даде разнообразни лекарства - за главата за стомаха, за краката. Почисти раната на челото
жест'Гз3гяР7еПКаВа П°МаДа- П°СЛе С пРофесионален жест разгледа зениците му и провери рефлексите му
Адамсберг се чувстваше като парцал и се оставяше
да 'жинетС Н6Г0 КаКЮТО ИСКаТ- Успокоена от прегледа, Жинет му препоръча да взима лекарствата си на
всеки четири часа, да пие много - вода, разбира се за
Да си прочисти тялото - и да ходи на вода.
- Да ходя на вода?
- Да уринираш - обясни Жинет.
Адамсберг унило кимна.
Този път Жинет прояви дискретност - тръгна си като му остави хранителни продукти за вечерта и няколко вестника, които му била донесла, за да се разсее, когато се почувства способен да чете. Крайно грижовни колеги, ама наистина, да не забрави да ги спомене в доклада. спи
Остави вестниците на масата и отиде да си легне целия опакован. Спа, сънува, взира се във вентилатора на тавана, като на всеки четири часа ставаше из-гълтваше лекарствата на Жинет, пиеше вода, отиваше иа ВоДа и пак си лягаше. Главоболието изшчаше
"т™ МУ’ 3 КРЗКаТа МУ За~ Д* при-
АдамсбепгМУ “ ЛаЛибеРте д* ™ пита как е,
Адамсберг стана от леглото почти нормално.
1е си по-зле, нали? - попита началникът
- Много по-добре съм, Орел.
- Вече не те боли? Не драйфаш?
- Вече не.
172
-Тогава съм доволен. Не бързай много утре, ще ви прекараме на летището. Искаш ли някой да ти помогне за куфарите?
- Няма нужда. Вече почти съм се оправил.
- Спи като пор тогава и ни ела като нов.
Адамсберг се насили да погълне част от вечерята,
оставена му от Жинет, после реши да отиде до реката и да я види за последен път. Термометърът показваше минус десет градуса.