Ветровете на Нептун
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #5
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Ветровете на Нептун». Краткое содержание книги:
Запали фенера си чак когато бе изминал две трети от пътя, доста след камъка на Ноела. Тогава се върна на пътеката.
Където тя го чакаше, облегната на един бук, двайсетина метра по-нататък.
- Ела - рече тя, като го хвана за ръката. - Имам нещо да ти казвам.
- Ще вечерям с колегите, Ноела, не мога.
- Няма да те задържам дълго.
Адамсберг я последва до магазина за наемане на велосипеди и предпазливо седна на два метра от нея.
- Ти ме обичаш - обяви още с влизането си Ноела. -Разбрах още първия път, когато се появи на пътеката.
- Ноела...
- Знаех го - прекъсна го Ноела. - Че си ти и че ме обичаш. Той ми го каза. Затова седях на камъка всяка вечер, а не за оня, що духа.
161
- Кой „той“?
- Старият индианец Шауи. Той ми го каза. Че другата половина на Ноела ще се появи до камъка край реката на древните утауе.
- Старият индианец - повтори Адамсберг. - Къде е този стар индианец?
- В Сент Агат-де-Мон. 7 ой е алгонкин, потомък е на утауе. Той знае. Аз чаках и дойде ти.
- За Бога, Ноела, не ми казвай, че му вярваш.
-Ти - посочи го с пръст Ноела. - Ти ме обичаш и аз те
ооичам. Докато тече реката, нищо не може да ни раздели.
Откачалка, пълна откачалка. Лалиберте се оказа прав. Имаше нещо гнило в това момиче, съвсем само призори на пътеката на пирогите.
- Ноела - каза Адамсберг, като се изправи и закрачи из магазинчето. - Ноела, ти се прекрасна и чаров-на девойка, много си ми мила, но не те обичам, прощавай. Женен съм и обичам жена си.
- Лъжеш, ти нямаш жена. Старият Шауи ми каза И ме обичаш.
- Не, Ноела. Познаваме се от шест дни. Ти тъгуваше заради твоя френд, аз бях сам и това е всичко. Дотук беше, съжалявам.
- Не беше дотук, едва сега започва и никога няма да свърши. Заради това - добави девойката и посочи корема си.
- Кое това?
~ Това — спокойно повтори Ноела. — Нашето дете.
- Лъжеш — глухо каза Адамсберг. - Не можеш да знаеш толкова скоро.
- Мога. Тестовете дават резултат още на третия ден.
А и Шауи ми каза, че ще имам дете от теб.
- Не е вярно.
- Вярно е. И ти няма да изоставиш Ноела, която те обича и носи детето ти.
Адамсберг инстинктивно погледна към зле затворения прозорец. Доотвори го и изскочи на улицата.
- До вторник - извика след него Ноела.
162
Адамсберг излезе на велосипедната алея и тичеш-ком се отправи към сградата, където беше настанен. Скочи задъхан в колата си и потегли към гората, карайки прекалено бързо по коларските пътища. Спря пред едно самотно магазинче, купи си бира и парче пица и ги изгълта като мечка, седнал върху един пън край гората. Безвъзвратно приклещен в капана, без никаква възможност да се спаси от тази побъркана девойка, която го беше пипнала за ревера. Толкова беше превъртяла, че със сигурност щеше да цъфне на летището във вторник и да се настани у дома му в Париж. Трябваше да се досети, да разбере, че й хлопа дъската, когато я видя на камъка, толкова пряма и странна. Впрочем през първите дни я беше избягвал. После обаче онази идиотска история с квинтета го хвърли като последния глупак в хищните й обятия.
Вечерята и студът, който се усили с настъпването на нощта, му възвърнаха енергията. Паниката му се превърна в ярост. Майната й, нямаше право да го манипулира така. Ще я изрита от самолета, ще я хвърли в Сена.
Хубава работа, помисли си, като се изправи. Прекалено много се разяряваше, твърде много хора изпитваше желание да смачка или направо да заколи, фавр, Тризъбеца, Данглар, младото татенце, сега и това момиче. Както би казал Санкартие, беше спрял на завоя. И вече не се разбираше. Не разбираше нито убийствения си гняв, нито дори облаците, над които за прът път нямаше желание да хвърчи. Натрапчивите видения на жив мъртвец, на тризъбец, на следи от мечешки нокти и на злотворни езера започваха да го потискат. Имаше чувството, че губи контрол над собствените си облаци. Да, много бе възможно да е спрял на завоя.
Отправи се към апартамента си с тежка стъпка, като пак се промъкна през приземието, все едно, че беше виновен за нещо или беше обсаден от самия себе си.
163
XXVI
През почивните дни Воазне изтърча до езерото Пинк заедно с фроаси и Ретанкур, двама от колегите се втурнаха към баровете на Монреал заедно със съвестния Жюстен, Данглар си остана в стаята да си отстга, а Адамсберг отиде на потайна разходка. Природата винаги му бе действала добре - с изключение на коварното езеро - и беше за предпочитане да се отправи към лоното й, вместо да се мотае из апартамента, където Ноела като нищо можеше да се появи. Измъкна се призори, още преди разсъмване, и забърза към езерото Мийч.
Прекара там дълги часове, като го обикаляше, прекосяваше дървените мостчета, заравяше в снега ръце чак до лактите. Сметна за по-благоразумно да не се връща в Хъл през нощта и преспа в едно хотелче в Маниуаки, като се молеше Шауи пророкът да не се появи в стаята му и да му доведе своята озарена ученичка. На другия ден до преумора броди из горите, като събираше съчки от върба и листа, по-червени от всичко червено, и търсеше място, където да се укрие през нощта.